О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 08.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т.. д. № 221 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 22541 от 17.ХІІ.2017 г. на Д. М. Д. от с. Певците, община Карлово, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 3477/9.ХІ.2018 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 11-и с-в, постановено по ч. гр. дело № 5278/2018 г., с което е била оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 17851 на Софийския градски съд, ГК, с-в І-7, по гр. дело № 11306/2018 г.: за прекратяване на делото и изпращането му „по местна компетентност” на ОС-Пловдив – на основание чл. 118, ал. 2 ГПК.
Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното определение на САС, частният касатор Д. претендира отменяването му и връщане на делото обратно на СГС: „с указания, че е компетентен да го разгледа”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната си касационна жалба, означено като „молба” (с вх. № 1046/21.І.2019 г. по описа на САС), подателят й обосновава приложно поле на частното касационно обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че „следва да се отговори на следните въпроси” от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „Допустимо ли е с вътрешно законодателство на държава членка на ЕС да се въвежда ограничение на права и конкретно процесуални възможности, създадени с Регламент на ЕС?”;
2./ „Като се имат предвид текстовете /чл. 11 и сл. от Раздел 3/ на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.ХІІ.2012 г., следва ли, че е установено безусловно право на предявяване на иск срещу застраховател по местожителство/седалище на застрахования (погрешно изписано „застрахователя” – бел. на ВКС) и има ли текст в Регламента, изключващ това правило по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите?”;
3./ „С въвеждане във вътрешното законодателство на държава членка на ЕС на ограничение във връзка с подсъдността при отговорност на застрахователите и изключване на установения в т. 15 от Регламента принцип, че компетентността по правило се основава на местоживеене на ответника, не се ли нарушава изискването за висока степен на предвидимост при предявяване на иск срещу застраховател на територията на ЕС?”;
4./ „Въведената във вътрешното законодателство подсъдност, различна от установената в Регламента, как следва да се прилага – като допълнителна такава или като изключваща този, установена с Регламента?”
5./ „Дали с промяната на подсъдността с чл. 115, ал. 2 ГПК не се нарушава правото на пострадалия да бъде защитаван от избран и вече упълномощен от него адвокат преди промяната, с действие и адрес на кантора по седалище на застрахователите, предвид множество налични упълномощавания за застрахователни събития отпреди датата на промяната и породената необходимост представителството да се поеме от адвокат, с адрес на кантора по местоживеене на пострадалия.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна касационна жалба на Д. М. Д. от с.Певците, община Карлово ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди определението на първостепенния съд по чл. 118, ал. 2 ГПК, въззивната инстанция е приела, че щом като предметът на образуваното пред СГС дело е бил пряк иск по чл. 432 КЗ на увредено лице срещу застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, предявен при действието на чл. 115, ал. 2 ГПК /подаването на исковата молба е станало на датата 21.VІІІ.2018 г./, то в процесния случай следва да бъдат съобразени както местонастъпването на застрахователното събитие /ПТП от 27.ІV.2018 г. на територията на община Карлово/, така и постоянният и настоящ адрес на ищеца настоящ частен касатор, към датата на събитието, попадащи в съдебния район на ОС-Пловдив.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. При съобразяването на това разяснение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от релевираните от частния касатор 5 правни въпроса няма естеството на такъв, който да е бил включен в предмета на спора по делото и да е обусловил правните изводи на САС. Напротив, всички те са с изцяло хипотетичен характер, а след като не се установява наличие на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е допълнителната предпоставка по т. 3 същия законов текст.
В заключение, неоснователно в тази връзка се явява искането на частния касатор Д. по чл. 267 ДФЕС за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности в Люксембург, „отнасящо се до тълкуване на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.ХІІ.2012 г. относно подсъдността по искове срещу застрахователи”. Становището на настоящия състав на ВКС е, че в рамките на производството по чл. 274, ал. 3 ГПК може да бъде отправено преюдициално запитване, но само ако то касае тази фаза на процеса – допускането до касационно обжалване. Ако запитването е във връзка с въпроси по съществото на спора, а няма основание този спор (досежно местната подсъдност по пряк иск на увредено лице срещу застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите) да бъде разгледан предвид липсата на главната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, то запитването също би било безпредметно. Ето защо отправянето на такова до Съда на Европейските общности в Люксембург не се включва в задължението на инстанцията по чл. 629, ал. 3-във вр. чл. 628 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 3477 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 9.ХІ.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 5278/2018 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. М. Д. от с. Певците, община Карлово с правно основание по чл. 267 ДФЕС за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2