О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 26.02.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 101/2009г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от П. А. Н. и В. А. Н. срещу решение от 09.10.2008г. по гр.д. № 250/2008г. на Варненски апелативен съд, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.1 ЗОДОбВ. Жалбоподателите поддържат, че със същото е разрешен съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС намерила израз и в ТР№3/2005г. на ОСГК на ВКС.
О. Т. в писмено становище оспорва жалбата и моли да не бъде допускано касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 20.03.2008г. по гр.д. №223/1996г. Търговишки ОС, е отхвърлил иска на жалбоподателите П. и В. Н. за сумата 70 000 лева обезщетение за имуществени вреди, причинени им от незаконни действия на служители в общината. Съдът е изложил съображения за това, че с решение от 17.02.2003г. по гр.д. №2958/2001г. ВКС е разрешил спор с правно основание чл.108 ЗС, като е осъдил жалбоподателите да предадат на С. А. и С. М. апартамент в гр. Т. и това решение е било изпълнено. При разглеждането на спора за ревандикация на имота е било прието, че С. А. и С. М. са придобили апартамента със Заповед от 23.04.1984г. по чл.100 ЗТСУ, а същият по-късно е продаден на жалбоподателите от СД”ИСС” по реда на чл.117 ЗТСУ с договор от 20.11.1991г. чрез О. Т. , но продажбата е непротивопоставима на първоначалните собственици. След постановяване на осъдителното решение жалбоподателите са поискали да бъдат обезщетени от общината по реда на ЗОДОбВ за претърпените от тях вреди от отстраняването от имота. Съдът в обжалваното решение е приел, че не е налице нищожен или незаконен административен акт, от който да се последвали вреди за ищците-жалбоподатели и доколкото те търпят вреди, същите са резултат от договорни правоотношения, а не от незаконни административни действия на служители на общината.
В изложението към касационната си жалба жалбоподателите поддържат, че съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, а именно относно точното тълкуване на понятието индивидуален административен акт. Поддържат, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и сочат ТР№3/2005г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че съдът следва да установи налице ли е на незаконност на акта, действието или бездействието на служители на административен орган, които да налагат обезщетяване на вредите по реда на ЗОДОбВ.
В трайната си практика, включително и в т.4 на ТР№3 по гр.д. №3/2004г. на ОСГК на Върховният касационен съд приема, че обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните – с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването – чл. 1, ал. 2 ЗОДВПГ. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт – от момента на неговото издаване. При незаконни фактически действия на администрацията този момент е тяхното преустановяване. Безспорно в практиката се приема, че общината като самостоятелен субект осъществява редица компетенции в областта на публичното право и действа при изпълнението им с имперуима на държавна власт, като на ниво местно самоуправление в редица обществени сфери Държавата се е отдръпнала от преки изпълнителни действия и само със законодателната си дейност осъществява регулирането им. В тези случаи изпълнителната дейност, която е административна, е предоставена за осъществяване на общината. При това положение в случаите, когато органи на общината действат с властнически компетенции, когато извършват дейност в изпълнение на закона, те осъществяват административна дейност и отговорността им следва да бъде ангажирана по ЗОДВПГ. Идеята на законодателя чрез ЗОДОбВ е да даде защита на гражданите от незаконни административни актове, като ВКС е приемал, че този закон следва да бъде прилаган и за актове на общината, когато те са издадени в осъществяване на административна дейност. В случая именно в съответствие с трайната практика е прието от въззивния съд, че само ако е налице незаконната заповед, от която за ищците са възникнали вреди, административният орган е действал като е осъществявал властнически правомощия, предоставени от закона на общината и тя следва да заплати обезщетение за вредите от този незаконен акт. Отново в съответствие с практиката е и приетото от съда, че в случая между страните е бил сключен договор за продажба и купувачът по-късно е бил съдебно отстранен от купения апартамент, като тази последица на осъществената евикция настъпва независимо от това дали евинцираният купувач е бил добросъвестен или не съобразно разпоредбата на чл. 188 във вр. с чл. 192, ал. 1 ЗЗД. В този случай за купувача възниква правото да се иска връщане на покупната цена по един вече един развален договор за продажба, т. е. отпаднало е основание да се задържи тя от продавача. Като е приел, че в случая между страните е налице спор, произтичащ от съществували между тях граждански, а не властнически правоотношения, въззивният съд е постановил решението си в съответствие с практиката на ВКС.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
Р Е Ш И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.10.2008г. по гр.д. № 250/2008г. на Варненски апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по жалба на П. А. Н. и В. А. Н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: