О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 22.02.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1302 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Г. Г. и М. П. Г. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 22.07.2009г. по гр.д. №1645/2008г.
Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроса кога е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с оглед наличието,респ. липсата на идентичност между имота,по отношение на който ищците твърдят,че са заявили за възстановяване с имота,за който ответниците твърдят,че са придобили по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ,по който е налице противоречива практика,както и по въпроса за необходимостта съдът да осъществи косвен съдебен контрол върху индивидуален административен акт отново във връзка с установяване наличието на правен интерес от предявяването на иска.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба изразяват становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е прието за установено по отношение на Е. Й. Г.,П. Й. Н.,Д. А. П.,Х. А. Х.,Д. С. А., Ф. Х. Т.,И. Х. Г. и К. Х. Д. ,че Л. Г. Г. и М. П. Г. не са собственици на реална част от недвижим имот,находящ се в землището на кв.”В” на гр. В.,м.”М”, представляващ имот №539 по ПНИ на с.о.”А”.
Прието е,че не е установено в полза на праводателя на ответниците по предявения иск да е било налице валидно учредено право на ползуване върху процесния имот,даващо му правото да изкупи същия по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ-представеното по делото препис-извлечение от протокол №14/16.09.1967г. на ИК на Окръжния народен съвет не е подписано от председателя на ИК,т.е. е неавтентичен документ,а друг акт,удостоверяващ предоставено право на ползуване по делото не е представен,доколкото в самия протокол няма посочени нито местност,нито граници на имота.
По направеното възражение за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес съдът е приел,че за предявилите иска лица е налице правен интерес от избраната установителна защита чрез предявяване на отрицателен установетелн иск,тъй като в тяхна полза е постановено решение за възстановяване на собствеността от ОСЗГ В. , но реституционният вещнотранслативен ефект ще настъпи едва с издаване на заповед по §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ,ако правото на ответниците по иска,в чиято полза такава заповед е била издадена,бъде отречено. Прието е,че представеното пред въззивния съд решение №1543/02.04.2008г. на ОСЗГ В. ,постановено по реда на чл.14,ал.6 ЗСПЗЗ,с което е поправено решение №1036/10.12.2003г. досежно имота,собствеността върху който се възстановява,не представлява самостоятелен титул,а правната му последица е да поправи допусната в предходното решение очевидна фактическа грешка и по този начин двата административни акта да станат едно цяло,като по наведените от ответниците по предявения иск доводи за нищожността на това решение на ОСЗГ липсва произнасяне.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че в случая от въпросът за наличието на правен интерес от предявения иск следва да бъде разрешен с оглед наличието,респ. липсата на идентичност на имота,описан в решението на ОСЗГ,което е издадено в полза на предявилите иска лица с имота,който ответниците по иска за заплатили по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, за който основно значение има издаденото на 02.04.2008г. по реда на чл.14,ал.6 ЗСПЗЗ решение на ОСЗГ- В. ,по отношение на което съдът следва да извърши косвен съдебен контрол за валидност по направеното в този смисъл искане.
По въпроса са правомощията на съда при наведен довод за нищожност на индивидуален административен акт указания са дадени в т.2 на ТР №2/1991г. на ОСГК на ВС и в т.4 на ТР №6/2006г. на ОСГК на ВКС, като с оглед липсата на произнасяне по наведените от ответниците по предявения иск доводи настоящият състав приема,че е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, доколкото наличието на идентичност на имотите в посочения по-горе смисъл определя и правния интерес от предявяването на отрицателния установителен иск.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 22.07.2009г. по гр.д. №1645/2008г. по описа на Варненския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Да се изпрати съобщение до касаторите в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 34.76лв.
Председател:
Членове: