О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 170
гр. София , 06.03.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ЧЕТВЪРТО отделение, в закрито заседание двадесет и шести февруари , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 4799/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
И. Д. Т. и С. И. Т. са подали касационна жалба срещу решение № 192 от 4.07.2008 г. по гр.д. № 612 от 2008 г. на Старозагорския окръжен съд , с която е оставено в сила решение № 69д от 24.03.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Казанлъшкия районен съд и е уважен предявеният от С. И. К. и Р. И. К. установителен иск за признаване на сключеният с н.а. № 6, т.03., н.д. № 4* н.д. № 1* от 1999 г. договор за покупко- продажба на апартамент в гр. К., ул. А. № 2 за нищожен поради противоречие със закона. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради неговата необоснованост , допуснати съществени нарушения на процесуалните правила , изразяващи се в произнасяне по нередовна искова молба , събиране на доказателства в нарушение на разпоредбата на чл.133 ГПК материалния закон. Подържат и недопустимост на решението като постановено по непредявено основание и нередовна искова молба.
В представено изложение с вх. № 1* от 24.03.2008 г., жалбоподателите се позовават на чл.280 , ал.1, т.3 ГПК като посочват, че допускането до касационна проверка на решението е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото , но като аргументация за приложението на посоченият текст излагат съображения свързани с неправилността на решението по основанията на чл.281, ал.1, т.3 ГПК . Допълнително се позовават и на хипотезите по т.1 и т.2 от чл.280 ГПК .
Ответниците С. И. К. и Р. И. С. са депозирали отговор , в който излагат становището си както в подкрепа на решението, така и аргументи относно липсата на основания за допускане на касационна проверка на въззивното решение .
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на И. Д. Т. и С. И. Т. не следва да се допусне до касационно разглеждане , тъй като в нея не се сочат съществени материално правни въпроси по който съдът да се е произнесъл в противоречие със съществуващата съдебна практика и които да са от значение за хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – т.е. от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Жалбоподателите не сочат и съществен материално правен въпрос, по които да се е произнесъл въззивният съд и за който да се поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но ВКС анализирайки направените оплаквания в жалбата намира че касаторите са се позовали на неправилност на решение относно съществения материално правен въпрос, дали уговорката за обратно изкупуване следва да е инкорпорирана в нотариалният акт за да бъде приложена разпоредбата на чл.209 ЗЗД.
Не сочат и съществен процесуален въпрос , но от оплакванията в жалбата може да се приеме , че навеждат доводи за неправилност на решението поради неправилно прилагане на съществени процесуални разпоредби изразяващи се в произнасяне по нередовна искова молба и при непредявено основание.
С касираното решение № 192 от 4.07.2008 г. по гр.д. № 612 от 2008 г., Старозагорския окръжен съд е потвърдил първостепенното решение и е развил аргументи за основателност на установителния иск, предявен от С. И. К. и Р. И. за признаване, че сключеният с н.а. № 6, т.03., н.д. № 4* н.д. № 1* от 1999 г. договор за покупко- продажба на апартамент в гр. К., ул. А. № 2 е нищожен поради противоречие със закона. Съдът е намерил след съвкупната преценка на събраните доказателства изразено в съпоставяне на писмените доказателства със свидетелските показания за установено , че представеният предварителен договор, сключен между страните на 30.06.1999 г., един ден преди изповядване на сделката, в който продавачи са И. Д. Т. и С. И. Т. , купувачите по нотариалния акт, а купувачи са ответниците, които към този момент са все още собственици на жилището е свързан с нотариалния акт и че предварителния договор представлява съглашение за връщане на собствеността след изплащането на заема.
Наличието на заемно правоотношение се установява от обясненията на страните по реда на чл.114 ГПК в производството пред Казанлъшкия районен съд. В съдебно заседание от 22.01.2008 г. касатора И. Т. казва, че между тях са съществували заемни отношения както и че “сключихме договор при които аз ще му изплащам сумата, а той ще ми продаде имота след като дам цялата сума”. Тези признания и приложеният и неоспорен предварителен договор, с който се обещава продажба на имот, която в този момент е собственост на отбелязаните в него купувачи са мотивирали съда да допусне свидетелските показания при условията на чл.134, ал.2 ГПК. От анализа на този договор става ясно , че ответниците към датата на неговото сключване са се задължили да заплатят сумата 16 500 германски марки в срок от една година – т.е. до 30.06.2000 г.говорена е и ежемесечна лихва върху сумата. Обстоятелството, че към този момент са разменени страните в правоотношението , че е даден срок за изплащане на конкретна сума, договорена е лихва и разноски в полза на ответниците, които са собственици на имота, но купувачи по предварителния договор на “своето си” жилище налагат извод за наличието на уговорка за обратно изкупуване – чл.209 ЗЗД, която води до недействителност на договора. Налице е симулативен договор, който е сключен само и единствено като обезпечение на съществуващия между страните неформален договор за заем на пари, който е сключен устно. Именно в този контекст на разсъждения въззивният съд е посочил, че нотариалният акт за продажба с уговорката за обратно изкупуване е обявен от закона за нищожен – чл. 209 ЗЗД и че с него се прикрива съглашение по чл. 152 от ЗЗД, т.е с този нотариален акт се прави опит от страна на касаторите с правно позволени средства да се постигне един забранен от закона резултат.
Освен това делото е произнесено на предявеното основание и по заявеното с исковата молба спорно право.
Изводите в решението са съответни на приложимото материално право и кореспондират с трайната съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА на решение № 192 от 4.07.2008 г. по гр.д. № 612 от 2008 г. на Старозагорския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.