О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
гр.София,06.03. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 5250/2008 година, по описа на V г.о.
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. а. „А”, гр. С. е подала жалба вх. № 9* от 02.04.2008 год. срещу въззивното решение от 20.02.2008 год. по гр.дело № 3732/2005 год. на Софийския градски съд, въззивно отделение, втори „д” състав, с което е отменено решение № 133 от 07.02.2005 год. по гр.дело № 6928/2004 год. на Софийския районен съд, ГК, 41-ви състав и е уважен предявения срещу агенцията иск по чл.108 ЗС за предаване владението на 25 описани в исковата молба и молбата-уточнение от 27.10.2003 год. движими вещи /ръкописи, богослужебни книги и съчинения, търговска книга, тетрадка с ръкописни текстове, писма, бележки, рисунки, карти и други/, описани със същите номера в протокол № 25 от 02.11.1983 год. на оценителна комисия на Ц. държавен исторически архив. Поддържат се оплаквания за недопустимост, съществени нарушения на процесуални правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и разрешаване на спора по същество.
Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочи, че същото е произнесено по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: „точното прилагане на § 4 от П. и заключителни разпоредби на Закона за Д. архивен фонд (ПЗР на ЗДАФ) (Обн. ДВ, бр.54 от 12 юли 1974 год., изм. ДВ, бр.63 от 06.08.1976 год., изм. ДВ, бр.35 от 03.05.1977 год., изм. ДВ, бр.55 от 17.07.1987 год., изм. ДВ, бр.12 от 12.02.1993 год.)”. Поддържа се, че е постановен за разглеждане въпрос с прецедентно естество, нуждаещ се от точно прилагане на закона, за което е от значение вярното тълкуване на материалния закон, според вложения от законодателя смисъл /срвн. молба от 23.07.2008 год./.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради следните съображения:
С резолюция от 27.05.2008 год. на председателя на ІV г.о. на Върховния касационен съд е върнато на въззивния съд цялото производство по гр.дело № 3732/2005 год. за привеждане на касационната жалба в съответствие с изискванията на чл.284, ал.3 и чл.280, ал.1 ГПК.
С разпореждане от 12.06.2008 год. градският съд е оставил касационната жалба без движение, като е дал на касатора седмодневен срок да изложи точно и мотивирано основанията по чл.284, ал.3 и чл.280, ал.1 ГПК.
С молба от 23.07.2008 год., чието съдържание дословно е възпроизведено по-горе, Д. а. „А” сочи като основание за допускане на касационно обжалване необходимостта от произнасяне на Върховния касационен съд с оглед правилното приложение на § 4 от ПЗР на ЗДАФ. С молбата се прави препращане към касационната жалба, в която се прави оплакване, че въпросната преходна разпоредба /ДВ, бр.12 от 12.02.1993 год./ има предвид само физическите лица, но не и техните наследници, както и че неправилно претенцията е квалифицирана по чл.108 ЗС, вместо по § 4 от ПЗР на ЗДАФ, както е предявена с исковата молба.
Решаващ мотив на въззивния съд за уважаване на иска е, че процесните вещи са били собственост на ищеца към момента на изземването им с протокол от 02.11.1983 год. на О. комисия при Ц. държавен исторически архив, тъй като било безспорно, че Г. Д. Р. е син и единствен наследник на починалия на 17.05.1981 год. Димитър Й. Р. художник-реставратор, натрупал значителен личен архив от ценни ръкописи, книги, икони и картини. Градския съд приел, че процесните вещи са били включени неправомерно в Д. архивен фонд, тъй като липсва дарение, завещание или покупка по алинея първа или отчуждаване на документите по реда на алинея втора на чл.14 от ЗДАФ /след изменението с ДВ, бр.35 от 03.05.1977 год./. Според въззивния съд, липсва основание процесните вещи да бъдат задържани от ответника/сега касатор/, доколкото отношенията между страните биха могли да бъдат уредени само от правилата на заема за послужване и съгласно чл.249, ал.2 ЗЗД ищецът имал право да поиска връщането на вещите, което сторил с писмо вх. № 2* от 17.05.1994 год.
Спор относно обстоятелството дали ищецът е бил собственик на процесните вещи към момента на включването им в Д. архивен фонд-02.11.1983 год., по делото не е съществувал. С оглед на това, соченият с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване въпрос относно активната материалноправна легитимация на наследниците на физическите лица, имащи право да изискат по съдебен ред връщането на неправомерно включени в Д. архивен фонд или конфискувани от държавата архиви, както и на депозираните от тях документи, за които считат, че се използват не според тяхната воля /§ 4 от ПЗР на ЗДАФ, приет със ЗИД, ДВ, бр.12 от 12.02.1993 год./, не е свързан с решаващите съображения на въззивния съд, обосноваващи изводите му за съществуването на спорното право на собственост на ищеца, в качеството му на универсален правоприемник на починалия на 17.05.1981 год. Димитър Й. Р. Касае се за упражнени права, основани на § 4 от ПЗР на ЗДАФ, като ищецът е претендирал връщането на неправомерно иззети от него, след смъртта на наследодателя му архиви и документи.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, ако произнасянето на въззивния съд е било свързано с тълкуване на закона, в резултат на което да се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на приложимите правни норми. Такова основание би било налице и когато съдът за първи път се е произнесъл по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В случая, както се посочи, решаващият мотив на съда за да уважи ревандикационната претенция, основана на § 4 от ПЗР на ЗДАФ, не се обхваща от хипотезите, които има предвид чл.280, ал.1, т.3 ГПК и не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 20.02.2008 год. по гр.дело № 3732/2005 год. на Софийския градски съд, въззивно отделение, втори „д” състав, по жалба вх. № 9* от 02.04.2008 год. на Д. а. „А”, гр. С..
О. е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: