О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
гр. София, 27.03.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Велчев И. чрез процесуалния му представител адв. К срещу решение № 190 от 08.10.2008г. по гр. д. № 1094/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което е оставено в сила решението от 06.02.2008г. по гр. д. № 2879/2004г. на Софийски градски съд, І-1 състав в отхвърлителната част.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен въпрос относно обезщетението за неимуществени вреди в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата в страната, за едни и същи търпени неимуществени вреди съдилищата присъждат различни застрахователни обезщетения – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Ответникът „Д” АД, гр. С. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въпреки редовността на касационната жалба от външна страна, настоящият съдебен състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /т. 1/, решаван противоречиво от съдилищата /т. 2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /т. 3/. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
С въззивното решение – предмет на касационната жалба е оставено в сила първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от Я. Велчев И. срещу „Д” АД, гр. С. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 19.11.2001г., за разликата над присъдените 9 000 лв. до пълния предявен размер 26 000 лв. За да определи размера на дължимото обезщетение, въззивният съд е приел, че доколкото пострадалият е възстановен напълно, с изключение на леките болки, които вероятно ще търпи при промяна на времето, сравнително краткия срок, през който е търпял болки и страдания /около 15 дни/, съобразно принципа за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД сумата в размер 9 000 лв. е в състояние да обезщети ищеца.
С оглед доводите на касатора и данните по делото същественият въпрос е материалноправен и се отнася до определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени вследствие настъпило ПТП, съобразно принципа за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Този въпрос е съществен за изхода на спора по иска с правно основание чл. 407, ал. 1 /отм./ от ТЗ, но същият не е решен в противоречие с практиката на ВКС, нито е решаван противоречиво от съдилищата.
За да се приеме, че същественият материалноправен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, е необходимо въззивният съд да е приложил неправилно норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС. Обезщетението за неимуществени вреди на пострадало от настъпило застрахователно събитие лице по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД. Многократно ВКС на РБ е поддържал становище, че при определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да се преценяват вида и степента на увреждането, интензитета и продължителността на болките и страданията, степента на възстановяване на пострадалия, прогнозите за здравословното му състояние и за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността и възрастта на пострадалия. Софийски апелативен съд е отчел необходимите фактори и предпоставки при постановяване на обжалвания съдебен акт, обсъдил е в съвкупност всички относими доказателства и при определяне размера на дължимото обезщетение се е съобразил със закона и постоянната съдебна практика в изложения по-горе смисъл. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд не е налице.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт и по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато същественият правен въпрос в обжалваното въззивно решение е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Позоваването на решение № 184/01.04.2008г. по т. дело № 699/2007г. на ВКС, ТК, Първо отделение и решение № 798/21.12.2007г. по т. дело № 460/2007г. на ВКС, ТК, Първо отделение е неоснователно, тъй като цитираните и приложени съдебни актове не установяват противоречива съдебна практика по съществения за спора правен въпрос. Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди не подлежи на уеднаквяване, тъй като всеки случай е конкретен, причинените вреди са различни, с различен вид и степен на увреждане, различна продължителност на търпените болки и страдания и различни прогнози за развитие на заболяването.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 190 от 08.10.2008г. по гр. д. № 1094/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.