О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1700
София 23.12.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1420 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. А. Д.,приподписана от адв. Г. Н. срещу решение № 259 от 30.04.09г.по гр.дело № 145/09г.на Добричкия окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 98 от 11.11.08г.по гр.дело № 6/08г.на Районен съд – Генерал Тошево. С него по отношение на Й. К. Д. е обявен за недействителен сключения между М на 5.02.97г.договор за покупко-продажба на недвижим имот,оформен с нот.акт № 128/07г.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Жалбоподателката счита,че въззивният съд се произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и по процесуален въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Прилага копия от решения на състави на ВКС.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба Й. К. Д. моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищецът Й има качеството на кредитор на ответницата по задължение по запис на заповед от 27.11.06г.,с която същата се е задължила да му заплати сумата от 150 000 лв,с падеж 31.12.2006г. Извършената от ответницата продажба на недвижим имот на 5.02.07г.с нот.акт № 128 /07г.намалила нейното имущество и така затруднила вземането на ищеца по записа на заповед. Ответниците –продавач и купувач по атакуваната сделка, са съответно майка и син,поради което съдът е приложил правилото на чл.135 ал.2 от ЗЗД за знанието на втория ответник за увреждането.
В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Приложното поле на тази хипотеза обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на Върховния съд,постановено по реда на отм. ГПК по същия правен въпрос. В случая повдигнатият материалноправен въпрос относно легитимацията на ищеца като кредитор,е разрешен в съответствие с трайната практика на съдилищата по приложение на материалния закон. Не е предмет на иска по чл.135 от ЗЗД установяване на каузалното правоотношение,във връзка с което е издаден записа на заповед, легитимиращ ищеца като кредитор,съответно и представените съдебни решения в тази връзка са неотносими.
Направените в изложението оплаквания за неправилна преценка на доказателствата по делото касаят пороци на решението,които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Тези доводи биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Не е налице и хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Поставеният процесуален въпрос относно допустимостта на свидетелските показания за установяване погасяване на задължението,при наличие на непротиворечива практика по приложението на чл.133 от ГПК /отм./ не налага тълкуване на закона,което да доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правната норма.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 259 от 30.04.09г.,постановено по в. гр.дело № 145/09г.на Добричкия окръжен съд по жалба на М. А. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.