Определение №1701 от по гр. дело №1503/1503 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
 
                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
                                                  
                                                    № 1701
                                           София 23.01.2009г.
 
                                           В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и първи декември  през две хиляди и девета година в състав:
 
                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                         СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря……………………..  и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1503 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ПГЛПТ гр. К., представлявана от директора Р. Ч. чрез процесуалния представител адв. Д срещу решение № 194 от 8.06.09г.по гр.дело № 215/09г.на Старозагорския окръжен съд. С него е отменено решение № 125 от 23.02.09г.по гр.дело № 1940/08г.на Казанлъшкия районен съд и вместо него е постановено друго,с което са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ,предявени от Г. Х. П..
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и настоящият казус е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Прилага копия от решения на състави на ВКС.
В писмен отговор ответницата по касационната жалба Г. Х. П. моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 41 от 30.09.08г.на директора на ПГЛПТ гр. К.,с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата Г на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ поради съкращение в щата,е незаконосъобразна. Изложени са съображения,че е нарушена разпоредбата на чл.333 ал.3 от КТ – не е взето предварително съгласие от синдикалния орган на съответната синдикална организация с оглед обстоятелство,че към момента на уволнението ищцата се е ползвала от закрилата на синдикален деец- секретар-касиер на СС към КТ”П”.
В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Приложното поле на тази хипотеза обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на Върховния съд,постановено по реда на отм. ГПК по същия правен въпрос. В случая повдигнатият материалноправен въпрос относно предварителната закрила,с която се ползват членовете на синдикалното ръководство в предприятието,е разрешен в съответствие с трайната практика на съдилищата по приложение на материалния закон. Приложените съдебни решения са неотносими към настоящата хипотеза доколкото са по приложението на чл.329 от КТ,а в случая уволнението е признато за незаконно, без да се разглежда спора по същество,на основание чл.344 ал.3 от КТ.
Направените в изложението оплаквания за неправилна преценка на доказателствата по делото касаят пороци на решението,които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Тези доводи биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Не е налице и хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. При наличие на непротиворечива практика по приложението на чл.333 от КТ не се налага тълкуване на закона,което да доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правната норма.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 194 от 8.06.09г.,постановено по в. гр.дело № 215/09г.на Старозагорския окръжен съд по жалба на ПГЛПТ гр. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
 
 

Scroll to Top