О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1704
София, 28.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1268/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „Н” ООД, гр. С. против въззивно решение на Окръжен съд – Стара Загора по гр. д. № 108/2009 год.. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и препис от решение на състав на ВКС.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Т. Г. Т. от гр. С. счита, че жалбата е недопустима и неоснователна по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Старозагорският окръжен съд с решение от 22. 4. 2009 г. по гр. д. № 108/2009 г. е потвърдил решението на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е признато за незаконно дисциплинарното уволнение на Т. Т. и е отменена заповедта от 28. 07. 2008 г., с която то е извършено, както и в частта, с която Т. е възстановен на работа на длъжност „шофьор на специален автомобил”. С въззивното решение е отменено решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен искът на Т. за заплащане на обезщетение по чл. 225 КТ и е постановено решение по същество в тази част, като е осъдено „Н” ООД да заплати на Т. сумата 3086.82 лв. обезщетение по чл. 225 КТ. Въззивният съд е счел уволнението за незаконно, тъй-като работодателят не е спазил изискването на чл. 193, ал. 1 КТ. Съдът е констатирал, че в уволнителната заповед са описани две нарушения – отказ на Т. да приеме и да работи с автомобил „ Г. ” и неявяване на работа в продължение на повече от два последователни дни след 30. 6. 2008 г., но работодателят е поискал обяснения само за едното от нарушенията – неявяване на работа. Относно това нарушение, съдът е приел, въз основа на доказателствата по делото, че то не е било извършено от ищеца, тъй-като служителката на диспечерския пункт е отказала да регистрира явяването му на работа. Съдът е отчел и факта, че на 1. 7. 2008 г. Т. е подал жалба до И. по труда, че е възпрепятстван да работи.
Искането жалбоподателя „Н” ООД за допускане на касация на въззивното решение е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Посочено е, че това е въпросът за валидното упълномощаване на търговския пълномощник да назначава и освобождава работници и служители, каквото упълномощаване е налице по настоящото дело. Доводите са несъстоятелни и неотносими към спора, тъй-като въззивният съд изрично е посочил в мотивите на решението си, че търговският пълномощник, издал заповедта за уволнението на Т. , е имал такива правомощия в резултат на нотариално заверено пълномощно от управителя на фирмата. По тези съображения въззивният съд е приел, че уволнителната заповед е валидно издадена.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 22. 4. 2009 г. по гр. д. № 108/2009 год. на Старозагорския окръжен съд по жалбата на „Н” ООД гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: