3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
ГР. София, 12.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.02.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3531/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. М. срещу въззивното решение на Старозагорски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №1111/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Д. В. срещу касатора иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.240 ЗЗД – признато е за установено, че ответникът по иска И. М. дължи на ищеца Д. В. сумата от 7 000 лв., представляваща неизплатено задължение по сключения между страните договор за паричен заем от 13.08.15 г., ведно със законната лихва от 11.01.16 г. до окончателното изплащане на главницата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Намира ,че от значение за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото са следните два правни въпроса:
1.След като договорът за паричен заем е реален, но в конкретния случай в същия липсва конкретно изявление на заемателя, че заемната сума е получена и точно кога е станало това и няма издадена и приложена разписка или ордер за получената заемна сума, следва ли – за да се приеме, че заемната сума е предадена – да има представени писмени доказателства?
2 . Подлежи ли на тълкуване договорът за паричен заем – че заемната сума е предадена от заемодателя на заемателя – без да има приложено изрично изявляние на заемателя, че е получил заемната сума по договора и без да е издал изрична разписка?
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява. Въззивният съд е приел, че основното спорно обстоятелство между страните е дали ищецът фактически, реално е предоставил на ответника сумата от 7 000 лв. като заем, съобразно постигнатото от тях съгласие, оформено в писмен договор с нотариална заверка на подписите от 13.08.15 г. Изявлението за получаване на сумата в текста на писмения договор, подписан от двете страни, има свидетелстващ характер – р. по гр.д. №1362/16 г. на четвърто г.о. на ВКС и по гр.д. №4638/14 г. на трето г.о. на ВКС.. От значение в случая е попълненото съдържание на договора и скрепеното с подписа на двете страни свидетелстващо изявление в чл.3 от него, че „паричната сума е предадена от заемодателя на заемателя изцяло преди сключването на договора”. Договорът за заем е подписан от ответника по иска. В чл.3 от него се съдържа разписка за получената сума от 7 000 лв. Той не е оспорен в преклузивните срокове по чл.193 ГПК относно авторството – автентичността му от ответника по иска и като частен свидетелстващ документ се ползва с пълна материална доказателствена сила и удостоверява факта, че изявлението за получаване на процесната сума, което се съдържа в него, е направено от подписалия договора ответник по иска.
Подписът на получателя, потвърждаващ изявлението за това, че му е дадена определена сума пари на определено основание, представлява изявление за получаване, според приетото в р. по гр.д. №620/10 г. на четвърто г.о. на ВКС. Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне сумата или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическият му състав е предаването в собственост, а другият елемент- съгласието за връщане. Фактическият състав на договора за заем е статичен, като е без значение кой от елементите ще се осъществи пръв и след колко време ще се осъществи другият елемент. Предаването може да не е било в собственост и може да предхожда съгласието за връщане – р. по гр.д. №171/12 г. на четвърто г.о. на ВКС и по гр.д. №2670/13 г. на четвърто г.о. на ВКС.
При тълкуване на договора, на осн. чл.20 ЗЗД следва да се търси действителната обща воля на страните. В настоящия случай, освен разписката в чл.3 от договора, са налице две изявления за задължението на заемателя „да върне” получената сума в чл.1 и 2 от договора. Реалният елемент на договора, а именно получаването на паричната сума, се удостоверява от заемателя с поемането на задължение „да върне”, а не „да даде” нещо, както е в случая. Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на парите ответник е да установи отрицателния факт на неполучаването – р. по гр.д. №2670/13 г. на четвърто г.о. на ВКС, по гр.д. №171/12 г. на четвърто г.о. на ВКС и др. Той не е доказал този факт, не е въвел и доказал също и твърдение, че паричната сума е получена на друго, различно от посоченото в исковата молба правно основание.
При тези данни по делото, поставените от касатора въпроси повтарят защитната му теза пред инстанциите по същество и не съответстват на решаващите изводи на въззивния съд. Този съд е приел, че конкретно изявление на заемателя за получаване на сумата се съдържа в самия договор за заем, който в чл.3 има характер на разписка за получената сума, тя не е оспорена откъм автентичност и се ползва с материална доказателствена сила, която ответникът по иска не е опровергал. Затова поставените правни въпроси в изложението на касатора не обосновават общото основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. Не са налице и допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, разяснени в същото ТР. Спорните въпроси от предмета на делото са застъпени широко в практиката на ВКС – част от която е цитирана от въззивния съд, и въззивното решение съответства на тази практика.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора по гр.д. №1111/17 г. от 18.05.17 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: