2
определение по ч.гр.д.№ 3552 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
София, 14.10. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 3552 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. И. Г. и Л. А. Г. срещу определение от 14.05.2019 г. по в.ч.гр.д. № 125 от 2019 г. на Окръжен съд- Монтана, граждански състав, с което по същество е потвърдено определение от 06.02.2019 г. на Районен съд- Монтана за прекратяване на производството по гр.д.№ 2391 от 2016 г.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Моли се да бъде отменен.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното определение с посочена от касатора практика на ВКС по следните въпроси:
1. Съставлява ли повторно заведено дело по смисъла на чл.299, ал.2 ГПК върнатото за ново разглеждане дело на първоинстанционния съд, образувано след обезсилване от въззивния съд на първоинстанционното решение ?
2. Подлежи ли на прекратяване изцяло дело на основание чл.299, ал.2 ГПК, ако в предходно водено и решено дело участие е взел само едният от двамата съпрузи, а повторно заведеното дело се разглежда с участието като страни и на двамата съпрузи, или повторно заведеното дело следва да се прекрати само по отношение на съпруга, взел участие в първото производство, но не и спрямо неучаствалия съпруг ?
3. Налице ли е идентичност в субективните предели на силата на пресъдено нещо на решение по дело, страна по което е бил само един от съпрузите, с предмет на делото вещ, придобита в условията на съпружеска имуществена общност и решението по друго заведено за същата вещ дело, по което е постановено участието на двамата съпрузи като необходими другари ?
4. С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички възражения в частната въззивна жалба, следва ли въззивният съд да формулира своите изводи за фактите след съвкупната преценка на обстоятелствата по делото и да се произнесе по всички възражения ?
5. Съставлява ли процесуално нарушение необсъждането в пълнота на обстоятелствата и доказателствата по делото ?
6. Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на обстоятелствата и доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира определението си по съществото на правния спор, разглеждан в него ?
7. Следва ли мотивите на въззивното определение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, в частност въззивният съд, счита доводите и възражения на страните за основателни, респективно неоснователни ?
8. Следва ли при прекратяване на делото, предмет на което е вещ, придобита в условията на съпружеска имуществена общност, да бъдат уведомени и двамата съпрузи или е достатъчно да бъде съобщено само на единия от съпрузите ?
Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по поставените въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и че обжалваното определение е очевидно неправилно.
В писмен отговор от 19.07.2019 г. ответниците по частната жалба М. В. В.- И. и Д. В. И. оспорват жалбата. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирани страни /ответници по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Съгласно чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, този акт подлежи на касационно обжалване при наличие на някое от посочените в чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК основания за това.
I. В случая не е налице соченото в частната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Окръжен съд- Монтана по поставените от касаторите въпроси поради следното: Първите три поставени въпроса са свързани с по-общите въпроси: разпростира ли се силата на пресъдено нещо на съдебното решение по спор за собственост върху вещ- съпружеска имуществена общност, по отношение на неучаствалия по делото съпруг, респективно налице ли е идентичност в субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението между две дела, с еднакъв предмет, по първото от които страна е бил само единия съпруг, а по второто- страна са двамата съпрузи.
По тези въпроси въззивният съд, макар и не изрично, но като краен резултат е приел, че след като вече е постановено и влязло в сила решение по в.гр.д.№ 543 от 2017 г. на Окръжен съд-Монтана, по което страна е бил единия от двамата съпрузи /Ц. И. Г./, то силата на пресъдено нещо на решението по това дело се разпростира и върху другия съпруг /Л. А. Г./, поради което второто дело, със същия предмет на спора, по което страна е й съпругата Л. Г. /гр.д.№ 2391 от 2016 г. на РС- Монтана/ следва да се прекрати на основание чл.299, ал.2 ГПК.
Приетото от въззивния съд в обжалваното определение съответства на закона /чл.299, ал.2 ГПК, чл.216, ал.2 ГПК и чл.304 ГПК/ и на задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. по тълк.д. № 3 от 2016 г. на ОСГК на ВКС, според която съпрузите са незадължителни, но необходими другари в процес, касаещ вещ, придобита в режим на съпружеска имуществена общност. Това означава, че постановеното решение по такова дело, в което като страна е участвал само единият от съпрузите, има сила на пресъдено нещо и спрямо неучаствалия по това дело друг съпруг. Посочената от касаторите в изложението им по чл.284, ал.3, т.1 ГПК практика на състави на ВКС, ГК е незадължителна и дори да противоречи на гореизложеното- вече неприложима, тъй като е постановена преди приемането на горепосоченото Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. по тълк.д.№ 3 от 2016 г. на ОСГК на ВКС, което представлява задължителна практика на ВКС и е прието именно за преодоляване на съществуващите до приемането му различия в практиката на отделни състави на ВКС.
Четвъртият, петият, шестият и седмият поставени от касаторите въпроси са свързани с правомощията и задълженията на въззивния съд и съдържанието на постановения от него съдебен акт. По тези въпроси също няма противоречие между обжалваното определение и практиката на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с тази практика в обжалваното определение въззивният съд е обсъдил всички относими към процесуалноправния спор обстоятелства, доказателства, доводи и възражения на страните, извършил е самостоятелна преценка на относимите доказателства и е мотивирал определението си ясно и пълно.
Осмият поставен въпрос /Следва ли при прекратяване на делото, предмет на което е вещ, придобита в условията на съпружеска имуществена общност, да бъдат уведомени и двамата съпрузи или е достатъчно да бъде съобщено само на единия от съпрузите ?/ няма отношение към правилността на обжалваното определение: касае само началният момент, от който започва да тече срока за подаване на жалба срещу това определение за съпруга, който не е получил съобщение за определението. Поради това този въпрос не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обуслови допускането на касационното обжалване на определението на Окръжен съд- Монтана.
II. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване съгласно разясненията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС поради следното: По посочените от касаторите две групи правни въпроси има практика на ВКС: по първите три въпроса- посоченото Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. по тълк.д.№ 3 от на ОСГК на ВКС, по останалите въпрроси- посочената от самите касатори практика. Обжалваното определение не противоречи на тази практика, а след постановяването на същата не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат нейната промяна.
III. Не са налице и основания по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Окръжен съд- Монтана. Няма вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата.
Определението не е и очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закон /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на ГПК, в действащите редакция на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Окръжен съд- Монтана не следва да бъде допускано.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 14.05.2019 г. по в.ч.гр.д. № 125 от 2019 г. на Окръжен съд- Монтана, граждански състав.
ОСЪЖДА Ц. И. Г. и Л. А. Г. и двамата от [населено място], [улица] да заплатят на М. В. В.- И. и Д. В. И. и двамата от [населено място], [улица], вх. …., ет. …., ап. ….. на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.