3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
171
София, .15.04. 2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений С.
като изслуша докладваното от съдията Е.С. ч.т.д. №2408/2019г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 пр.1 във вр. с чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. К. С., В. С. С. и К. С. С. срещу определение №2180 от 28.06.2019г. постановено по в.гр.д.№1520/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 с-в, с което е отхвърлена молбата на тримата жалбоподатели по чл.248, ал.1 ГПК вх.№ 8584/30.04.2019г. за изменение на постановеното по същото дело решение №438 от 22.02.2019г. в частта за разноските.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение, с което не е уважена молбата по чл.248, ал.1 ГПК, е неправилно, тъй като с решението по съществото на спора въззивният състав необосновано е приел, че всеки един от ищците дължи на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 450лв, независимо, че исковете се гледат в едно общо производство и за тях са събрани едни и същи доказателства Твърди се, че разноските за въззивната инстанция са присъдени за производство, в което е проведено само едно заседание. Претендира се отмяна на обжалваното определение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 100-200лв.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е представен писмено отговор на частната жалба от ответното дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД -гр.София.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С решение №438/22.02.2019г., постановено по в.гр.д.№1520/2018г. на Софийски апелативен съд е уважена частично въззивната жалба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД като с него са отхвърлени частично претенциите за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъденото от СГС с решение №8537/15.12.2017г. по гр.д.№16821/2015г., както следва: по отношение на Н. С. – за разликата от 50 000лв. до 80 000лв., по отношение на В. С. – за разликата от 50 000лв. до 72 000лв. и по отношение на К. С. за разликата от 50 000лв. до 96 000лв.. С въззивното решение съдът е отменил решението на първата инстанция и в частта му за разноските като вместо присъдените суми в полза на застрахователя съответно за всеки един от ищците от 225лв., 162 лв. и 234лв., е постановил осъждането на всеки един от ищците да заплати на ответното дружество съответно 309.58лв., 377.77лв. и 377.77лв. Съдът е посочил, че изчислява дължимите на ответника разноски за първата инстанция, въз основа на дължимо юрисконсултско възнаграждение от по 450лв. за всеки един от ищците.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение, постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, въззивният състав е оставил без уважение молбата на Н., В. и К. С. за изменение на въззивното решение в частта за разноските като е посочил, че юрисконсултското възнаграждение от 450лв. е определено на основание чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ и е съобразено със значителния материален интерес по делото и с факта, че пред първата инстанция са проведени повече от 3 съдебни заседания.
Касационният състав изцяло споделя изводите на въззивната инстанция относно определения размер на юрисконсултското възнаграждение, дължимо за първата инстанция (като база за присъждане на разноски съразмерно отхвърлената част от исковете), тъй като са налице предпоставките по чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максималния му размер от 450лв. – материалният интерес е над 10 000лв. и пред първата инстанция са проведени повече от 3 съдебни заседания. Що се отнася до оплакването на жалбоподателите, че не дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение поотделно, а общо до размер на 450лв., следва да се има предвид, че с първоинстанционното решение ищците са били осъдени за разноски по всеки един от предявените от тях срещу застрахователя искове. Ищците не са искали изменение на първоинстанционното решение по реда на чл.248, ал.1 ГПК в частта за разноските, от което следва, че те не са възразили за начина, по който същите са били присъдени от СГС (като по три отделни иска). В случая с въззивното решение апелативният съд единствено е променил частично размера на дължимите разноски за първата инстанция (с оглед новата база от 450лв. и частичното уважаване на въззивната жалба на застрахователя), но не е променял неоспорения от ищците пред първата инстанция начин на присъждане на разноските (като по три отделни иска).
Неотносимо за настоящия процесуалния спор е оплакването в частната жалба, свързано с твърдение, че пред въззивната инстанция е проведено само едно заседание, доколкото предмет на обжалваното определение са единствено присъдените с въззивното решение разноски за първата инстанция.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2180 от 28.06.2019г. постановено по в.гр.д.№1520/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 с-в, с което е отхвърлена молбата на Н. К. С., В. С. С. и К. С. С. по чл.248, ал.1 ГПК вх.№ 8584/30.04.2019г. за изменение на постановеното по същото дело решение №438 от 22.02.2019г. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: