О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
София, 16,02,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 47/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба “Е” ЛП, Великобритания, седалище – Л. против определение № 1* от 12.2009 г. по ч.гр.дело № 3071/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба- “Б” АД – с. Т. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. В своето изложение, касаторът е поддържал наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като е посочил, че с обжалвания съдебен акт, съдът се е произнесъл по въпроса дали било допустимо предявяване на иск с правно основание чл.29 ЗТР, за установяване несъществуването на извършени обявления в търговския регистър. В тази връзка е изложено, че въззивният съд бил приел, че съдебната защита по чл.29 ЗТР обхваща само вписването на подлежащите на вписване обстоятелства, но не и подлежащите на представяне и обявяване актове. Този въпрос бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС, поради което е налице и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване. Направен е подробен анализ на различието и сходството между регламентите на нормата на чл.29, ал.1 ЗТР и чл. 498 ГПК / отм./, от което е изведено, че и отменения процесуален ред и с настоящия регламент – чл.29, ал.1 ЗТР е предоставена същата по обем и съдържание правна защита. Посочено е, че с решение №662 от 06.11.2006г. по т.д. № 267/06г. ВКС, І т.о. било прието, че по реда на установителните искове по чл.431, ал.2 ГПК / отм./ може да се релевира само порок на вписването, извършено с решенията на съда, но не и пороци на самите обстоятелства, като е направен извод, че всъщност ВКС е приел, че исковата защита на третите лица по чл.431, ал.2 ГПК / отм./ вр. чл.97 ГПК / отм./целяща постигане на последиците по чл.498 ГПК / отм./обхваща не само право на оспорване по исков ред на вписаните в регистъра обстоятелства но и оспорване на представените в регистъра актове. Така е обосновано противоречието при разрешаване на поставения въпрос между цитираното решение на ВКС и акта на въззивния съд. Изложено е разбирането на страната за приложението на чл.29 ЗТР.
Не се обосновава от касатора приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Същият не е формулирал релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въпрос, който се дефинира като такъв относим към решаващите изводи на въззивния съд и обуславящ изхода на спора. Следователно, поставения въпрос, възпроизвеждащ предмета на иск по чл.29 ЗТР не съставлява общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК,а мотивираното становище на страната във връзка с допустимостта на предявените от нея искове е относимо към разглеждане на процесуалноправния спор, а не към допускането на определението до касационно обжалване. Дори, обаче и да се приеме, че може да бъде изведен от изложението на касатора, такъв релевантен въпрос във връзка с допустимостта и обхвата на съдебна защита, осъществявана по реда на чл.29 ЗТР, то той съставлява само елемент от фактическия състав на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като нормата изисква същия да е разрешен при една от хипотезите на т.1-3 на текста. В случая, касаторът се позовава на чл.280,ал.1, т.2 ГПК, но приложеното от него решение на Върховния касационен съд е ирелевантно спрямо разглеждания процесуален спор и не кореспондира с правните въпроси разгледани от въззивния съд с обжалвания съдебен акт. Извън това е променен и реда, по който се осъществява тази защита – чл.29, ал.1 ЗТР, макар и сходен с отменения регламент не е идентичен с него. В случаят, въззивният съд изрично е мотивирал обхвата на съдебна защита по чл.29 ЗТР, като това са и неговите решаващи мотиви. Следователно, приложеното решение, като нетретиращо тези въпроси не може да обоснове извод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Няма такава относимост и изложеното разбиране на касатора по тълкуване разпоредбата на чл.29 ЗТР, тъй като то само по себе си не обосновава основание за допускане на касационно обжалване, с оглед това, че следва да бъде отнесено единствено към оплакванията за незаконосъобразност на акта, която не е предмет на разглеждане по посочената норма.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение определение № 1* от 12.2009 г. по ч.гр.дело № 3071/2009 г. на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: