ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 171
София, 16. февруари 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 60233 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 920/09.05.2016 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 1102/2016, с което е отменено решението на Софийския градски съд от 07.12.2015 г. по гр.д.№ 15 114/2012, в която е отхвърлен предявеният иск за установяване на съществуването на вземане за седемнадесет вноски по договор за банков кредит с настъпил падеж от 02.01.2010 до подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение 08.11.2011 г., включващи общо 406,65 CHF главница, 4.246,82 CHF договорна лихва за периода от 02.01.2010 до 14.10.2011 г. и такси в размер на 261,96 CHF, както и разноските, като същите искове са уважени.
Недоволна от решението е касаторката Ц. А. М., представлявана от адв. П. М. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за допустимостта предявеният иск да бъде изменен по основание и размер с въззивната жалба; въззивният съд да присъди вземане във валута, ако то се претендира в левова равностойност; да бъде отменено първоинстанционно решение в частта, в която е влязло в сила; както и да бъде приложено разширително тълкуване на тълкувателното решение на ВКС по въпроси на заповедното производство и по материалноправните въпроси настъпва ли предсрочната изискуемост, ако уведомлението е доставено на уговорения адрес за кореспонденция на длъжника, но той не го е получил; както и установени по основание и размер ли са вноските по кредита с настъпил падеж и как се доказва обявяването им по надлежния ред за изискуеми пред длъжника, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма], представляван от адв. Г. Д. от САК прави отвод за недопустимост на жалбата, като счита, че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция е под 20.000 лева, а делото е търговско, тъй като негов предмет е вземане по абсолютно търговска сделка; и евентуално я оспорва, като счита, че не са поставени конкретни въпроси, които обуславят решението по делото, а доколкото такива могат да бъдат изведени, не е посочено тяхното значение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че една от страните по процесната абсолютна търговска сделка не е търговец и паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са обвързани от договор за банков кредит за покупка на недвижим имот № HL 31786/21.12.2007 в размер на 38.338,00 швейцарски франка, със срок на издължаване 420 месеца, който е напълно усвоен. От 02.01.2010 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 08.11.2011 г. седемнадесетте вноски по кредита с настъпил падеж включват общо 406,65 CHF главница, 4.246,82 CHF договорна лихва за периода от 02.01.2010 до 14.10.2011 г. и такси в размер на 261,96 CHF. От правна страна съдът е приел, че с оттеглянето на въззивната жалба над размера на вноските по кредита с настъпил падеж, само те са останали предмет на делото. Обстоятелството, че кредиторът се е позовал на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата молба, не изключва от предмета на делото вноските по кредита с вече настъпил падеж.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като правните въпроси за допустимостта предявеният иск да бъде изменен по основание и размер с въззивната жалба; да бъде отменено първоинстанционно решение в частта, в която е влязло в сила; да бъде приложено разширително тълкуване на тълкувателното решение на ВКС по въпроси на заповедното производство; както и настъпва ли предсрочната изискуемост, ако уведомлението е доставено на адреса на длъжника, но той не го е получил не обуславят решението по делото. Първоинстанционното решение е обжалвано изцяло, след което въззивната жалба е оттеглена частично, с което въззивното решение е влязло в сила за частта от вземането, която се претендира да е станала предсрочно изискуема и е останало висящо за частта от вземането за седемнадесетте вноски с настъпил падеж, с това не е предприето и допуснато изменение на иска по основание и размер, а за дължимостта на вноските по кредита с настъпил падеж е без правно значение наличието на предварителна изискуемост за останалата част от кредита. Правните въпроси за възможността въззивният съд да присъди вземане във валута, ако то се претендира в левова равностойност и установени по основание и размер ли са вноските по кредита с настъпил падеж и как се доказва обявяването им по надлежния ред за изискуеми пред длъжника обуславят решението по делото, но нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената в ТР № 4/2014, ВКС, ОСГТК, че в случаите, при които е предявен иск за присъждане левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, съдът трябва да се произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с иск за заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума, когато съдът служебно присъжда вземането във валута не се нарушава диспозитивното начало (чл.6, ал. 2 ГПК), защото не се променя предметът на делото – не се присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от ищеца; както и че вноските по кредита, както са уговорени в погасителния план, стават изискуеми с настъпването на определения срок и в тежест на длъжника е да докаже, погасяването им, ако твърди това.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 920/09.05.2016 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 1102/2016.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.