2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
София, 16.03. 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря…………………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1990 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба (с вх. № 7430 от 24.VІ.2019 г.) на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, подадена чрез надлежно упълномощен юрисконсулт от РЗОК-гр. Плевен против въззивното решение № 207 на Плевенския окръжен съд, ГК, ІV-и с-в, от 20.V.2019 г., постановено по гр. дело № 180/2019 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 221/6.ІІ.2019 г. на РС-Плевен по гр. дело № 6160/2018 г.: за осъждане на Касата – на основание чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД – да заплати на ищцовата УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД-гр. Плевен сума в размер общо на 21 966 лв. (двадесет и една хиляди деветстотин шестдесет и шест лева), представляваща незаплатена главница, дължима за извършена болнична медицинска помощ на задължително здравноосигурени лица за месец април`2018 г. съгласно Договор № 150504/23.V.2018 г. за оказване на БМП по клинични пътеки /КП/ и Договор № 151240/23.V.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от завеждане на делото (24.VІІІ.2018 г.) и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на Касата настоящ касатор са за необоснованост /”на част от мотивите”/ и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителния иск на УМБАЛ „Д-р Георги Странски”-гр. Плевен да се отхвърли – като неоснователен и недоказан, ана основание чл. 78, ал. 3 ГПК да й се присъдят всички направени по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение „в минимален размер с оглед цената на иска”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, Касата неин подател обосновава чрез своя юрисконсулт приложно поле на касационния контрол единствено с наличието н предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора въззивната инстанция се е произнесла по следния правен въпрос, явяващ се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Следва ли да бъде прието, че е изпълнено задължението на лечебното заведение по чл. 273, ал. 6 от Националния рамков договор /НРД/ за медицинските дейности за 2018 г., след като в системата Хадис липсват данни за хоспитализация, дехоспитализация или и за двете, а в някои случаи е налице разминаване в датите между постъпилата в НЗОК информация и болничната информационна система?”
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й ГФ обосновава чрез своя гл. юрисконсулт /Н.П./ приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиране на релевантен за изхода на делото въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ С. изтъква, че с атакуваната потвърдителна част от въззивното си решение Разградският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 83/24.VІІ.2015 г. на І-во т.о. по т. д. № 924/2014 г., като това произнасяне се явявало от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: предвид „очевидно неправилното прилагане на закона”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД-гр. Плевен писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Плевен както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване, а също и за присъждането на разноски в размер на сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляващ изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Плевен – съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 0001046 от датата 25 юли 2019 г..
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Плевенския ОС, касационната жалба на НЗОК ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
За да потвърди изцяло решението на първостепенния съд за уважаване на осъдителния иск на УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД-гр. Плевен срещу Касата настоящ касатор, въззивната инстанция е приела, въз основа на доказателствата по делото, че са били изпълнени изискванията в диагностично-лечебния алгоритъм /ДЛБ/, налице е завършена клинична пътека /КП/, по която пациентите са приемани и изписвани, плевенската болница ищец е изпълнила основното си задължение да окаже медицинска помощ на всички здравноосигурени лица. С оглед това и предвид наличието на безспорно съществуваща информация за реално лекувани пациенти, от една страна, и – от друга, наличната информационна следа за тези случаи, обективирана в съответните „екранни образи”, то констатираните от ответната по претенцията НЗОК несъответствия не съставляват основания за отхвърляне на искането на лечебното заведение за плащане по процесните две данъчни фактури и двете дебитни известия към тях.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че формулираният от касата настоящ касатор въпрос се отнася до възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, т.е. до правилността на неговото решение, поради което не е налице главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол. Безпредметно е поради това обсъждането налице ли е релевираната в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата допълнителна предпоставка за това – по т. 3 на същия законов текст.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл.288 ГПК и предвид изричното направеното от ответното по касация търговско дружество искане за това с правно основание по чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, Касата настоящ касатор ще следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляваща изплатен от лечебното заведение хонорар за един негов адвокат от АК-Плевен, съгласно приложените към писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК договор за правна защита и съдействие и
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 207 на Плевенския окръжен съд, ГК, ІV-и с-в, от 20.V.2019 г., постановено по гр. дело № 180/2019 г.
О С Ъ Ж Д А касатора Национална здравноосигурителна каса със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответната по касация УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляваща изплатен от лечебното заведение хонорар за един негов адвокат от АК-Плевен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1990 по описа за 2019 г.