3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
София,16.06.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 1978 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.1,т.2 ГПК във вр. с чл.248,ал.3 ГПК.
С определение №493, постановено на 22.02.2016г. от Варненския окръжен съд по в.гр.д.№2955/2014г. е оставено без уважение искането на [фирма] за изменение на решението по делото в частта му за разноските.
Определението е обжалвано от [фирма] с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено и вместо това в полза на жалбоподателя бъде присъдена сумата 89411.80лв., представляваща разликата между заплатените от него по делото за един адвокат 92000лв. и присъдените му от съда 2588.20лв. Поддържа, че при изчисляване на дължимите разноски съдът не е съобразил начина на определяне на минималния размер на възнаграждението, а именно, че то съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения се определя на база интереса, който по процесния казус е 3 043 060лв.
В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по частна жалба Б. М. Р. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Ответниците по жалбата А. П. А. и С. М. Р. не изразяват становище по нейната основателност.
Частната жалба е допустима , подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съобразно с отхвърлената част от иска, като по реда на чл.248 ГПК може да иска от съда да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая предявените от А. П. А., С. М. Р. и Б. М. Р. срещу [фирма] по реда на чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД искове са отхвърлени, като постановеното от първоинстанционния съд решение е оставено в сила от въззивната инстанция и в полза на [фирма] е присъдена сумата 2588.20лв., представляваща направените по делото разноски.
С обжалваното определение Варненският окръжен съд е оставил без уважение искането на [фирма] за изменение на решението в частта му за разноските , като е приел, че определеният с решението размер на присъдените разноски съответства на фактическата и правна сложност на въззивното производство, неговата продължителност и извършваните правни действия от страна на процесуалния представител с оглед направеното от противната страна възражение за прекомерност на претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение.
Така извършената от въззивния съд преценка не съответства на установените в чл.78, ал.5 ГПК правила. Действително при направено възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатското възнаграждение съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Разноски в минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата обаче се присъждат само ако производството не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото присъждане на разноски под този минимално определен размер е недопустимо. В случая с оглед естеството на разглеждания правен спор и множеството, поставени на разглеждане въпроси, не може да се приеме, че въззивното производство не се отличава с фактическа и правна сложност. Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че всички въведени в предмета и касаещи основателността на разгледаните от въззивния съд претенции доводи и възражения са обсъдени от процесуалния представител на жалбоподателя в писмените му бележки. Тези обстоятелства не са взети предвид от въззивния съд при постановяване на обжалваното определение, поради което същото следва да бъде отменено като неправилно и вместо това в полза на жалбоподателя бъде присъдена сумата 5000лв., представляваща направените по в.гр.д.№2955/2014г. разноски – възнаграждение за един адвокат за онази част от предявените от А. П. А., С. М. Р. и Б. М. Р. искове, както и заявените възражения, които са били предмет на разглеждане по подадената от А. П. А. и С. М. Р. въззивна жалба.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №493/22.02.2016г., постановено от Варненския окръжен съд по в.гр.д.№2955/2014г., с което е оставено без уважение искането на [фирма] за изменение на решението по делото в частта му за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №1176/16.06.2015г., постановено по в.гр.д.№2955/2014г. по описа на Варненския окръжен съд в частта му за разноските като
ОСЪЖДА А. П. А. и С. М. Р. на основание чл.78,ал.3 ГПК да заплатят на [фирма] сумата 5000лв. /пет хиляди лева/, представляваща направените по гр.д.№2955/2014г. по описа на Варненския окръжен съд разноски – възнаграждение за един адвокат.
Председател:
Членове: