О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
София, 18.04.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 6146 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх.№ 5242 от 11.08.2015 г., подадена от С. В. А. и А. В. П. чрез адвокат С. П. С. от АК – Л. и по касационната жалба с вх.№ 6102 от 25.09.2015 г., подадена от Г. Т. Г. и Г. П. Г. чрез адвокат В. А. от АК – Л., които са насочени срещу въззивно решение № 213 от 21.07.2015 г., постановено по в.гр.д. № 122/2015 г. по описа на Ос – Ловеч, ГК.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица срещу обжалваем съдебен акт, отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и са придружени от изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което са процесуално допустими.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК С. В. А. и А. В. П. са подали отговор срещу касационната жалба на Г. Т. Г. и Г. П. Г., а Г. Т. Г. и Г. П. Г. са подали отговор срещу касационната жалба на С. В. А. и А. В. П., в които взаимно оспорват наличието на основания за допускане на обжалването и основателността на жалбите.
Ответниците по касация М. Ф. М. и Й. Ф. К. не са подали писмен отговор.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, ОС – Ловеч е обезсилил като недопустимо съдебно решение № 561 от 30.12.2014 г. по гр.д.№ 616/2013 г. на РС – Ловеч, в частта, в която е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на Г. Т. Г., Г. П. Г., М. Ф. М. и Й. Ф. К., че С. В. А. и А. В. П. са носители на правото на ползване върху незастроена част от Поземлен имот с идентификатор № 43952.512.83 по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-10 от 17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съответстваща на правото им на строеж и е прекратил производството в тази му част. Като законосъобразно е потвърдил решението на РС – Ловеч в останалата атакувана част, в която е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на Г. Т. Г., Г. П. Г., М. Ф. М. и Й. Ф. К., че С. В. А. и А. В. П. са собственици по наследство и давностно владение на навес и тоалетна, намиращи се в североизточната част на Поземлен имот с идентификатор № 43952.512.83 по КККР на [населено място].
За да обезсили частично първоинстанционното решение и да прекрати производството, въззивният съд е приел, че по отношение на предявения положителен установителен иск за правото на ползване върху поземления имот не е налице правен интерес от предявяването му. Поземленият имот е частна общинска собственост – собственик на дворното място е [община], която не участва в производството. Страните по делото – и ищците, и ответниците, не са собственици на дворното място, а въпреки дадената възможност ищците не са обосновали правния интерес от защита с положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК спрямо ответниците – несобственици на дворното място. При това положение е направен извод, че този установителен иск е недопустим.
Изложеното мотивира настоящия състав на съда да приеме, че въпросът „При установителен иск за правото на ползване върху незастроената част на парцел – общинска собственост, отреден за индивидуално жилищно строителство, който е предявен за разрешаване на възникнал между суперфициарните собственици спор за наличието на това право, необходимо ли е Общината да участва като страна в производството и неучастието й обосновава ли извод за липса на правен интерес от този иск ?” (представляващ обобщение на първите два въпроса, поставени с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, и уточнен от касационната инстанция съобразно правомощията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г., ВКС, ОСГТК) е обусловил формираната правораздавателна воля, като по отношение на него е налице и допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ето защо следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение в частта, атакувана от касаторите С. В. А. и А. В. П.. Останалите поставени от тези касатори въпроси имат отношение към преценката за основателността на иска за съществуването на правото на ползване върху незастроена част от Поземлен имот с идентификатор № 43952.512.83 по КККР на [населено място], по който въпрос липсва произнасяне във въззивното решение. По тази причина и предвид разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК останалите въпроси не представляват общо основание за допускане на касационното обжалване, тъй като са необуславящи.
При допускане на касационното обжалване касаторите С. В. А. и А. В. П. дължат заплащането на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 50 лева.
За да потвърди решението на РС в частта, в която е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че С. В. А. и А. В. П. са собственици по наследство и давностно владение на навес и тоалетна, намиращи се в североизточната част на Поземлен имот с идентификатор № 43952.512.83 по КККР на [населено място], въззивният съд е приел, че се касае за допълващо застрояване по смисъла на чл. 20, ал. 3 и чл. 41, ал. 1 ЗУТ, което е търпим строеж съобразно § 16 от ПР на ЗУТ, в която насока са изложени подробни мотиви. Прието е, че обектите са владяни непосредствено от бащата на двете ищци и са придобити по наследство и давностно владение.
В представеното изложение към касационната жалба на Г. Т. Г. и Г. П. Г. е формулиран правен въпрос, с необходимостта от даването на отговор на който се обосновава искането за допускане на касационно обжалване както – в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно: „Допустимо ли е да се признават права на собственост върху части от обекти, които части имат несамостоятелен статут”. На първо място следва да се отбележи, че пред инстанциите по същество не е бил повдиган въпроса дали процесните обекти притежават или не притежават статут на самостоятелни вещи – обект на правото на собственост. Наред с това основен принцип е, че предмет на защита по исковете с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 124, ал. 1 ГПК е вещното право на собственост или други ограничени вещни права (правото на ползване, правото на строеж, сервитут) върху точно индивидуализирана движима или недвижима вещ, реална или идеална част от нея. В случая процесните обекти са индивидуализирани още с исковата молба, а по делото е установено, че представляват принадлежности към главната вещ – придобитият през 1962 г. от бащата на С. В. А. и А. В. П. втори жилищен етаж в западната жилищна сграда – близнак. Това означава, че собствеността върху процесните обекти може да бъде защитавана посредством исковете по чл. 108 ЗС или чл. 124, ал. 1 ГПК (в зависимост от преценката на ищците за степента на засягане на правата им, което състоянието на правен спор предизвиква в тяхната правна сфера). Освен отсъствието на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на поставения от касаторите Г. Т. Г. и Г. П. Г. въпрос не е доказано наличието и на което и да е от релевираните допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Както Решение № 52 от 02.02.2011 г. по гр.д.№ 1896/2009 г. на ВКС, І г.о., така и Решение № 358 от 23.09.2013 г. по гр.д.№ 519/2013 г. на ОС – Добрич са неотносими към повдигнатия въпрос. И двата акта са постановени в първа фаза на делбени производства, като при това обсъждат възможността за допускане на такава по отношение на обекти, различни от процесните, поради което не може да се направи извод, че с който и да е от тях е дадено правно разрешение по сходни с процесния казуси, което се различава от възприетото с атакуваното решение. Ето защо касационното обжалване не следва да се допуска по касационната жалба на Г. Т. Г. и Г. П. Г..
По изложените съображения, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 6102 от 25.09.2015 г., подадена от Г. Т. Г. и Г. П. Г. чрез адвокат В. А. от АК – Л. срещу въззивно решение № 213 от 21.07.2015 г., постановено по в.гр.д. № 122/2015 г. по описа на Ос – Л., ГК в частта, в която е потвърдено решение № 561 от 30.12.2014 г. по гр.д.№ 616/2013 г. на РС – Ловеч, в частта, в която е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на Г. Т. Г., Г. П. Г., М. Ф. М. и Й. Ф. К., че С. В. А. и А. В. П. са собственици по наследство и давностно владение на навес и тоалетна, намиращи се в североизточната част на Поземлен имот с идентификатор № 43952.512.83 по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-10 от 17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 5242 от 11.08.2015 г., подадена от С. В. А. и А. В. П. чрез адвокат С. П. С. от АК – Л. срещу въззивно решение № 213 от 21.07.2015 г., постановено по в.гр.д. № 122/2015 г. по описа на Ос – Ловеч, ГК в частта, в която е обезсилено като недопустимо решение № 561 от 30.12.2014 г. по гр.д.№ 616/2013 г. на РС – Ловеч, в частта, в която е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на Г. Т. Г., Г. П. Г., М. Ф. М. и Й. Ф. К., че С. В. А. и А. В. П. са носители на правото на ползване върху незастроена част от Поземлен имот с идентификатор № 43952.512.83 по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-10 от 17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съответстваща на правото им на строеж и е прекратено производството в тази му част.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
…………………………………2016 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касаторите С. В. А. и А. В. П., чрез процесуалния им представител адвокат С. П. С. от АК – Л., да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: