О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
София, 18.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията Балевска
ч. гр. дело № 2305/2016 година и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл.274 ал. 3 т. 1 ГПК.
С частна касационна жалба вх. № 2832/18.04.2016 г. Ц. Н. В. обжалва и иска да се отмени Определение № 201 от 16.03.2016 г. по възз.ч.гр.д. № 141/2016г. на ОС-София, с което е потвърдено Определение № 9 от 11.01.2016 г. по гр.д. № 507/2015 г. на РС-Костинброд за прекратяване на производството по иска и за собственост,с посочено правно основание чл. 13 ал. 8 ЗВСГЗГФ.
С частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, а с отмяната му се иска делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на заявената искова претенция по същество.
В изложение към частната касационна жалба, искането да се допусне касационното обжалването по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК се поддържа с довод , че обуславящият правен въпрос касае посочена евентуално погрешна правната квалификация на иска, несъобразена с фактическите основания, на които се основава искането по заявената искова молба и следва да се конкретизирана в смисъл доколко обвързан ли е съда от посочената от ищеца правна квалификация“. Искането за произнасяне от страна на касационния съд се поддържа в контекста на изтъкнати се нарушения на основни начала на гражданския процес, прогласени с разпоредбите на чл. 7 ал.1 ГПК, чл. 8 ал. 3 ГПК и чл. 9 ГПК.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК няма постъпил писмен отговор от насрещната стана [фирма] .
Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на наведените доводи и релевираните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК срещу въззивно определение, подлежащо на касационна проверка съобразно критерия на чл. 274 ал. 4 ГПК, вр. с чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК (в ред. на ДВ бр. 50 от 2015г. в сила от 07.07.2015г.) и е процесуално допустима.
След преценка на данните по делото, състав на второ отделение на гражданската колегия намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 130 ГПК само процесуално допустимия съдебен исков процес може да бъде проведен правомерно , и да отговаря на изисквания и стандартите на закона за постановяване на законосъобразен съдебен акт по съществото на спора .
За да потвърди обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният от Ц. В. иск с посоченото от нея правно основание чл. 13 ал.8 ЗВСГЗГФ е процесуално недопустим, с изложени подробни мотиви – оценка на наведените от ищеца фактически основания във връзка с посочения петитум.
Прието е , че след като твърденията на ищцата , че като страна по реституционно производство по реда на ЗВСГЗГФ , с влязло в сила Решение № 22 от 13.02.2014 г. по гр.д. №2/2014 г. на РС-Костинброд ,с което е отменено протоколно решение № 2ГН/ 24.01.2013г. на ОСЗГ – [населено място] и е признато правото да възстанови собствеността на описани гори в стари реални граници , но е отказано възстановяването поради констатацията , че част от тези земи се застъпват със имот на ответника, поради което ОСЗГ – [населено място], с протоколно решение № 3ЖГ/16.05.2014 год. административното производството по реституция е спряно до разрешаване на спор за материално право, а с петитума на искова молба се заявява искане да се признае за установено в полза на ищцата –като правоимащо лице с собственик на горите, предмет на реституционното производство и на иска срещу ответник – частен правоприемник на лицата , в чиято полза има приключила реституционна процедура ,които не е легитимиран по спора за собственост по чл. 13 ал.8 ЗВСГЗГФ кому са принадлежали процесните имоти към момента на отчуждаването и одържавяването им , производството е прекратено.
В мотивите си съдът развива и теза , че наведените от ищеца фактически обстоятелства не могат да обуславят квалификация на иска по чл. 124 ал. 1 ГПК, след като в полза на ищцата няма приключена реституционна процедура и не може да се легитимира за собственик на конкретен обект, който подлежи на защита с положителния установителен иск.
За да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК изведеният въпрос ,вързан с допустимостта на заявения иск от гл.т. на посочената правна квалификация и обвързаността на решаващия съд от същата , следва да е налице противоречие със задължителна практика, съгласно разясненията по т.2 на ТР № 1/2009 на ОСГТК на ВКС. В разглеждания случай липата на посочена конкретна задължителна практика се явява пречка за допускане на касационно обжалване на това основание.
По въпроса за обвързаността на съда от посочената от ищеца правна квалификация е налице константна задължителна практика на ВКС – Решение № 129 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 72/2010 г., I г. о., ГК; Решение № 50 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 762/2010 г., III г. о., ГК и др., с която е даден отрицателен отговор. В конкретната хипотеза дадената от страната квалификация е ценена в рамката на допустимостта от гл.т. на посочените страни, между които следва да се развие спора за собственост към минал момент и очевидният извод , че частния приобретател по сделка , сключена след приключена реституционна процедура по отношение на лица , които не са страни по делото , не може да бъде надлежна страна в такъв спор.
Поради наличието на задължителна практика по поставения правен въпрос по чл. 290 ГПК, настоящият състав намира, че не е налице специалната предпоставка на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е налице нито неясна правна норма или промяна на обществените отношения, което да обуслови промяна на съществуващата до момента задължителна практика по този правен въпрос.
В допълнение следва да се отбележи, с оглед развитите от въззивния съд мотиви, че няма произнасяне в противоречие с цитираната по-горе задължителна практика на ВКС. Посочената от ищеца квалификация в конкретния случай не е повлияла изводите относно допустимостта на производството. Съдът се е ръководил от заявените фактически основания и отправеното искане, като е изложил подробни мотиви, обсъждайки възможните квалификации на предявения иск.
С оглед на горните съображения, и на основание чл. 278 ал. 2 ГПК, ВКС – състав на второ отделение на гражданската колегия.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба вх. № 2832 / 18.04.2016 г. на Ц. Н. В. срещу Определение № 201 от 16.03.2016 г. по възз.ч.гр.д. № 141/2016г. на ОС-София, с което е потвърдено Определение № 9 от 11.01.2016 г. по гр.д. № 507/2015 г. на РС-Костинброд за прекратяване на производството по иска и за собственост,с посочено правно основание чл. 13 ал. 8 ЗВСГЗГФ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: