О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
Гр.София, 22.04.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осми април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 2251 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационно жалба на д., п. от м. н. р. р. и б., срещу Решение № 1690/ 26.10.2012 г. по гр.д.№ 1547/12 г. на Софийски апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоистанционното Решение № 913/ 14.02.2012 г. по гр.д.№ 838/09 г. на СГС, с което е уважен предявеният от С. о. против д., п. о. м. н. р. р. и б., иск за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответника да му предаде владението на следния недвижим имот: градинка с площ от 3 089 кв.м., находяща се в [населено място], м.”Ц.”, кв.*, УПИ * /пл.№ */, при граници: [улица], [улица], [улица]и магазин „Б.”. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което претенцията за собственост на С. о. бъде отхвърлена със законните последици.
В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение са следните правни въпроси, уточнени и конкретизирани съобразно указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г. на ОСГТК, а именно:
– Длъжен ли е съдът при постановяване на решението си да обсъди всички доказателства по делото, съдържащи данни от съществено значение за изхона на спора. Касаторът поддържа, че в конкретния случай въззивната инстанция не е обсъдила в цялост събраните по делото доказателства, като в мотивите си се е позовала единствено на влязло в сила съдебно решение, постановено по иск за собственост на същия имот, предявен от трети лица срещу С. о. при участие на м. н. ф. като контролираща страна /чл.19, ал.2 ГПК-отм./, в което е прието, че имотът е общински. По този начин произнасянето му по посочения процесуалноправен въпрос се явява в отклонение от задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, според която решаващият съд е длъжен да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства- основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
– Следва ли да бъде зачетена при решаване на спора за собственост силата на пресъдено нещо, формирана от влязло в сила съдебно решение, постановено по спор за собственост между ищеца и трето лице. Според изложеното от касатора, произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в противоречие с Решение № 630/ 14.12.2009 г. по гр.д.№ 608/09 г. на ВКС, ІІ г.о. /основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК/, според което зачитането на сила на пресъдено нещо на съдебно решение по предходно дело предполага пълно обективно и субективно тъждество на предмета и страните, докато в конкретния случай САС се е позовал на влязло в сила съдебно решение, постановено по иск за собственост за имот, различен от процесния, предявен от трети лица срещу ищеца в настоящото производство.
– Кой е определящият критерий, обуславящ приложението на разпоредбата на Пар.7, т.4 ПЗР на ЗМСМА, по силата на която с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините „зелените площи за обществено ползване”. Касаторът заявява, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос и формирането на извод, че спорният имот е станал собственост на С. о. на посоченото основание, е в отклонение от задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК, според която с цитираната разпоредба само са изброени обектите, за които по силата на закона настъпва трансформация на държавната собственост в общинска, но формирането на извод в този смисъл предполага изясняване на фактическия статут на имота и наличието на факти, изключващи приложението на ЗМСМА по отношение на него. По тези съображения се поддържа, че и за този материалноправен въпрос е налице предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание за допускане на касацията.
При условията на евентуалност касаторът поддържа, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото предвид необходимостта от изясняване точния смисъл на приложените правни норми, по отношение на които въззивният съд е провел едностранчиво и неточно тълкуване.
Ответникът С. о. не е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд на релевираните от касатора основания е обусловено от формиране на положителен извод, според който посочените правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК са от обуславящо значение за изхода на конкретното дело, като при това въпросът следва да е разрешен в отклонение от задължителната практика ВКС, респ. произнасянето на касационната инстанция по тях да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвиденото в процесуалния закон изискване за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не е налице. По отношение на първия формулиран от касатора въпрос относно допустимостта задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, настоящата касационна инстанция намира, че при тази формурировка не може да се направи извод за обуславящо значение на въпроса по отношение на правилността на въззивното решение. В решението си Софийският апелативен съд по никакъв начин не е приел, че е допустимо избирателно обсъждане на събраните по делото доказателства, а е формирал своите фактически и правни изводи въз основа на тяхната целокупна преценка /включваща, макар и най-общо, обсъждане на събраните доказателства съобразно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК/. Следва да се посочи и това, че на основание чл.272 ГПК въззивният съд изрично е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, който при формиране на фактическите си изводи е обсъдил изслушаните по делото Съдебно-технически експертизи, дали заключения за градоустройствения статут и фактическо състояние на имота. По същите съображения следва да се приеме, че и вторият поставен от касатора процесуалноправен въпрос не е от обуславящо значение за спора. За да направи решаващия си правен извод за доказана материалноправна легитимация на С. община по предявения иск за собственост, въззивният съд не само е препратил към мотивите на първоинстанционния /който по аргумент от чл.223 ГПК е приел, че влязлото в сила решение на СРС по гр.д.№ 987/97 г. има установително действие в отношенията между С. о. и д. досежно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот предвид участието на м. на ф. като контролираща страна в процеса/, но е изложил и собствени правни съображения, според които спорният имот е публична общинска собственост, преминал в патримониума на общината по силата на Пар.7, т.4 ПЗР на ЗМСМА. В този смисъл въпросът за допустимостта да се зачетат мотивите на влязлото в сила съдебно решение, постановено по спор за собственост между С. о. и трети лица, не е обуславящ, доколкото въззивният съд е уважил иска и на друго, самостоятелно основание. Колкото до въпроса за критериите, въз основа на които следва да се прецени приложимостта на посочената разпоредба, следва да се посочи, че решението на въззивния съд е съобразено със задължителната съдебна практика по въпроса. По делото са назначени и съобразени експертни заключения, които са изследвали фактическото състояние на имота /градина- парк, с изградено към нея водно огледало и малки търговски сгради към лятна градина- заведение към нея/ и градоустройствения му статут за периода от 1940 г., налице е и нарочно произнасяне по възражението на ответника относно наличието на археологически обект в имота. Следователно, макар и поставеният въпрос действително да е от значение за изхода на спора, по отношение на него не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като произнасянето на въззивния съд по него не е в отклонение от установената съдебна практика по чл.290 ГПК. Касацията не следва да се допуска и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по всеки от формулираните от касатора правни въпроси е налице практика на касационната инстанция, на която впрочем самият касатор се е позовал при обосноваване приложимостта на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед изложените съображения, настоящата инстанция намира, че касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1690/ 26.10.2012 г. по гр.д.№ 1547/12 г. на Софийски апелативен съд, по касационната жалба на д., п. о. м. н. р. р. и б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: