О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
[населено място] ,23,03,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и трети март,през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 778 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния му представител адв.А. П., срещу определение № 1898 / 29.09.2014 год. по ч.т.д.№ 1120 / 2014 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 3257 / 16.06.2014 год. по т.д.№ 210 / 2013 год. на Пловдивски окръжен съд , за връщане на подадената срещу постановеното по същото дело решение въззивна жалба от [фирма],като просрочена. Жалбоподателят оспорва извода на въззивния съд,че представеният с частната жалба срещу разпореждането касов бон,за платена в полза на [фирма] такса, на 11.06.2014 год., не може да се ползва за нуждите на доказване изпращане въззивната жалба по пощата на тази именно дата – 11.06.2014 год.,когато изтича 14-дневният срок за депозиране на въззивната жалба, считано от уведомяване на страната – на 28.05.2014 година. Нуждата от подобно доказване е обусловена от поставено пощенско клеймо за изпращане пратката, съдържаща въззивната жалба, на 12.06.2014 год., противно на твърдението на страната за изпращането й на 11.06.2014 год., за което именно е заплатила таксата, удостоверена с представения касов бон.
Ответните страни – [фирма],М. център [фирма] и Д. Г. Т., оспорват частната жалба с доводи по същество относно правилността на въззивното определение, доколкото отговорът е депозиран преди представяне на изложението по чл.280 ал.1 ГПК.След депозирането му не са взели допълнително становище .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим ,подлежащ на касационно обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК ,акт.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
С оглед депозирания с частната въззивна жалба касов бон за платена в полза на „ Български пощи „Е. такса на 11.06.2014 год., въззивният състав е удовлетворил искането на молителя за снабдяване с удостоверение, което да му послужи пред издателя на касовия бон,относно установяване услугата, за която е заплатена таксата.Страната ,обаче, не се е възползвала от издаденото удостоверение, като за да потвърди първоинстанционното определение въззивният съд се е позовал именно на неустановимата от касовия бон относимост на същия към ползвана от страната услуга за изпращане по пощата именно на пратка ,съдържаща въззивната й жалба срещу първоинстанционното решение.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК страната не е формулирала конкретен въпрос, с характеристиката на правен , по смисъла на т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, като отново е възпроизвела фактологията на спора и съображенията си срещу неправилността на въззивното определение,излагайки и причини за отказа си да ползва издаденото удостоверение.Неформулирането на правен въпрос – включен в предмета на спора и обосновал решаващите мотиви на атакуваното определение – е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, още повече , че не е обоснован, дори с формално посочване на относимата хипотеза,и допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1,т.2 или т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1898 / 29.09.2014 год. по ч.т.д.№ 1120 / 2014 год. на Пловдивски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ