О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
София, 23.04. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 1509 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.307, ал.1 ГПК.
Образувано по молба за отмяна вх. № 20264/19.03.2019 г., подадена от П. К. С. чрез адвокат М. К. от АК-В., на влязло в сила решение № 660/12.04.2018 г. по гр.д. № 247/2018 г. на Окръжен съд Варна и определение № 148/19.02.2019 г. по гр.д. № 2724/2018 г. на ВКС, ІV г.о., с което са отхвърлени предявените искове на молителя за обезщетение на причинените му имуществени и неимуществени вреди от незаконно уволнение и той е осъден да заплати разноските по делото, а Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване. В молбата за отмяна са изложени твърдения, че са накърнени имуществени права и законни интереси в съответствие с правото на достъп до обективен и справедлив процес, като молителят се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС, СЕС, чл.56 КРБ и решения на Конституционния съд ввъв връзка с правото на защита, която твърди, че не е могъл да представи, за да бъде съобразена при решаване на делото, т.е. налице са нови обстоятелства по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
От „Параходство БМФ“ АД чрез юрисконсулт П. К. е подаден писмен отговор, в който твърди недопустимост на молбата поради липсата на някое от посочените основания за отмяна в чл.303, ал.1 ГПК и претендира разноски в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, поради следните съображения:
Съгласно дадените разяснения в т.10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, задължението за страната, за посочване на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна е уредено изрично в чл.306, ал.1 ГПК като изискване за редовност на молбата за отмяна и произтича от извънредния характер на производството по чл.303, ал.1 ГПК. Преценката на съда, дали по естеството си твърдените от ищеца факти са от „съществено значение” обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с доказването на тези факти. Редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, за което Върховният касационен съд следи служебно. Молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл.303, ал.1 и чл.304, ал.1 ГПК е недопустима, а Върховният касационен съд се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане.
В случая, молбата е процесуално недопустима, тъй като правото на заинтересованата страна да иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК се допуска само когато се твърдят нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, т.е. чрез тях се установяват релевантни за правния спор факти, въз основа на които съдът може да достигне до различен извод по спора. Ето защо, молителят следва да изложи твърдения за фактически обстоятелства, във връзка с предмета на спора, които не са били взети предвид при разглеждане на делото и са предвидени като основание за исканата отмяна в някоя от хипотезите по чл.303, ал.1 ГПК. Когато сочените в молбата за отмяна обстоятелства са ирелевантни за правния спор, т.е. не са били включени или са без каквото и да е значение за предмета на делото, както е в случая, проверката на Върховния касационен съд по същество – дали обстоятелствата са нови и от същественото значение за изхода на делото по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК се явява безпредметна. Молителят в настоящото производство се позовава на съдебни решения на ВКС и СЕС като твърди, че при решаване на делото не са били съобразени норми на международното право в чл.6, ал.1 от Конвенцията, чл.1 от Допълнителния протокол № 1 към Конвенцията, чл.1, чл.47 ХОПЕС и установената във връзка с правото на обезщетение от незаконно уволнение тълкувателна съдебна практика на ВКС, и счита същите за нови обстоятелства, които обективно не е могъл „своевременно да включи в предметния обхват на производството пред ВКС на РБ”. Тези съображения не могат да бъдат основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като по своята същност изложените от молителя доводи са по съществото на правния спор, които не могат да бъдат преценявани в настоящото производство по отмяна на влезли в сила съдебни актове по реда на чл.307 ГПК, освен в хипотезите изрично предвидени в закона – чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК, които в случая не са налице.
Съгласно дадените указания в цитираното тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, когато молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК, същата следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. В този смисъл, всички направени искания за спиране на производството до приключване на образувани тълкувателни дела пред ВКС и да се внесе искане в Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на чл.225, ал.1 КТ в частта „но не повече от 6 месеца” са безпредметни, доколкото липсват предпоставките за разглеждане на молбата за отмяна по същество на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. 20264/19.03.2019 г. на П. К. С., подадена чрез адвокат М. К. от АК-В., на влязло в сила решение № 660/12.04.2018 г. по гр.д. № 247/2018 г. на Окръжен съд Варна и определение № 148/19.02.2019 г. по гр.д. № 2724/2018 г. на ВКС, ІV г.о., с което са отхвърлени предявените искове на П. К. С. против „Параходство Български морски флот“ АД за обезщетение на причинените му имуществени и неимуществени вреди от незаконно уволнение и той е осъден да заплати разноските по делото.
ОСЪЖДА П. К. С. да заплати на „Параходство Български морски флот“ АД, ЕИК[ЕИК] разноски в настоящото производство в размер на 200 (двеста) лева.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.