5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
С., 24.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1541/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] и П. А. П. – от [населено място] срещу Решение № 28 от 15.01.2015 г. по т.д.№111/2014 г. на ОС-Търговище,с което е потвърдено Решение №425 от 16.09.2014 г. по гр.д. №363/2014 г. на РС-Търговище, с което по иска по реда на чл. 422 ал.1 ГПК, предявен от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] и П. А. П. е признато за установено вземане на ищеца срещу ответниците при условията на солидарност 7477.01 евро, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа запис на заповед по ч.гр.д.№1611/2013 г. на РС – Търговище, на ищеца са присъдени разноски за заповедното производство 947.08 лв. и разноски по делото 1437.08 лв., с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателите сочат решените въпроси: процесуално-правни въпроси, по които поддържат основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК: постъпилата сума от продажбата на лизингов автомобил, извършена от лизингодателя след връщане от лизингодателя на автомобила, представлява ли плащане по договора; с тази сума има ли право лизингодателят, без съгласието на лизингополучателя, да погаси едностранно начислена от него неустойка, когато има други по-стари непогасени задължения по договора; след разваляне на договор с продължително изпълнение следва ли да се прилага уговорена в него клауза, определяща ред за погасяване на задълженията; и процесуално- правен въпрос, по който поддържат основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК: задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи в жалбата. Основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК жалбоподателите обосновават с довода, че сумата от повторната реализация на автомобила безспорно следва да бъде приспадната от задълженията на лизингополучателя, като се поставя въпросът, когато сумата е недостатъчна да покрие всички задължения към момента на развалянето му, как следва лизингодателят да съотнесе получената от продажбата сума. Съгласно уговореното в чл. 5 ал. 5 от Договора и с оглед прилагане на правилото на чл. 76 ал. 1 ЗЗД, доколкото между страните не е уговорено друго, жалбоподателите поддържат, че получената от реализацията сума не представлява плащане по договора, затова не се прилага посочената клауза, която касае единствено плащания, извършени от лизингополучателя и тъй като договорът е с периодично изпълнение, развален на 28.03.2014 г.,а сумата е постъпила на 10.07.2014 г., не могат да се прилагат клаузите на договора, съгласно чл. 88 ал. 1 ЗЗД. Като сочат, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и решаването им ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, искат да се допусне обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК жалбоподателите обосновават с оглед създадената от ВКС практика за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения, изложени в жалбата:Р.№209/26.09. 2014 г. по гр.д.№212/ 2014 г. на І г.о.,Р.№212/01.02.2012 г. по т.д.№1106/2010 г. на ІІ т.о.,Р.№ 503/ 16.01.2013 г. по гр.д.№ 168/2012 г. на ІV г.о. Поради игнориране от съда на възражението им за липса на доказателства, установяващи основанието и размера на неустойката и на основата, върху която е начислена законната лихва, жалбоподателите считат, че прихващане с тези суми не е могло да се извърши, доводите за което въззивният съд не е обсъдил и искат да се допусне касационно обжалване на решението, същото да се отмени и искът да се отхвърли.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като поставените въпроси не покриват допълнителния селективен критерий, а поддържаните доводи не са от значение за изхода на спора. Подробно аргументира, че е доказал съществуването на вземането по записа на заповед, които има гаранционна и обезпечителна функция спрямо договора за лизинг, относно което вземане въззивният съд е кредитирал изслушаната експертиза, неоспорена от страните, и дори да се отговори на поставените въпроси по приложението на материалния закон, това не би обусловило друг изход за предмета на спора. Обосновава, че въззивният съд относно предмета на доказване, е съобразил т.17 от ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№48/2013 г. на ВКС, ОСГТК, като по въведеното от ищеца каузално правоотношение, с експертизата са установени всички вземания на лизингодателя по договора по вид и размер, за да може да се прецени кои вземания обхваща гаранционната функция на записа на заповед и тъй като ответниците не са установили да са погасили в пълен размер задълженията си по каузалното правоотношение, искът е уважен. Поддържа, че не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като не са налице сочените допуснати от въззивния съд нарушения; въпросите касаят правилността на решението и биха били релевантни само ако обуславяха допуснато съществено процесуално нарушение от естество да промени крайния изход на спора, а жалбоподателите поддържат като неразгледани техни възражения липсата на събрани доказателства за основанието и размера на начислена неустойка и на дължима лихва, което е относимо към правилността на решението – не се касае за неразагледани, а за неуважени от съда възражения. Тъй като по делото е установено, че договорът е развален поради неизпълнение на лизингополучателя, неизпълнението е доказано и от експертизата, неоспорена от страните, това обуславя дължими от лизингополучателя неустойки по повод разваляне на договора.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен срещу ответниците иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, цената на които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК(преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е потвърдил решението, с което е уважен иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, предявен от лизингодателя срещу лизингополучателя и авалиста, и е признато за установено вземане на ищеца срещу ответниците при условията на солидарност 7477.01 евро, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа запис на заповед. По спорния въпрос за реда на погасяване на задълженията по договора след прекратяването му, когато постъпилите суми са недостатъчни да погасят всички задължения, съдът е приел, че сумата от повторната продажба на автомобила 22 916.67 лв., е използвана за погасяване на част от задълженията на лизингополучателя по начина, описан в експертизата – по пера и размер, като лизингополучателят твърди, че следва да се приложи чл. 76 ЗЗД и сумата следва да се разпредели по друг начин, като първо се погаси най-обременителното за него задължение – главницата. По съображения, че договорът има за страните силата на закон, съгласно чл. 20а ЗЗД, съдът е приел, че следва да се приложи не общият ред по чл. 76 ЗЗД, а чл.5 ал.5 р.”плащания” от Договора, в който страните са уговорили, че когато плащането е недостатъчно за покриване на всички задължения, то се погасяват първо разноските по събиране на сумите, начислените неустойки, договорните лихви и такси за обслужване и накрая главницата – по който начин лизингодателят е разпределил посочената сума.
С оглед изложеното е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпросите: постъпилата сума от повторна продажба на лизингов автомобил, извършена от лизингодателя след връщане на автомобила, представлява ли плащане по договора за лизинг; има ли право лизингодателят с тази сума да погаси начислена от него неустойка; след разваляне на договора следва ли да се прилага уговорена в него клауза, определяща ред за погасяване на задълженията. Страните не спорят следва ли да се съобрази постъпилата сума от повторната продажба на автомобила, извършена от лизингодателя след връщането му от лизингополучателя, а спорят за поредността на погасяване на задълженията по договора, останали неиздължени от лизингополучателя и след развалянето му, извършено от лизингодателя поради неизпълнение на поетите задълженията. Тези въпроси съдът е решил съобразно уговореното от страните в договора – чл. 5 ал. 5, който ред изключва общия ред, установен в чл. 76 ЗЗД. Ако се приеме, че сумата не представлява плащане по лизинговия договор, поради което не се прилага чл. 5 ал. 5 от Договора, като тази клауза касае единствено плащания, извършени от лизингополучателя, тогава получената от повторната продажба на автомобила сума няма да може да се отнесе за погасяване на задълженията, останали непогасени след разваляне на договора. По този въпрос с оглед прилагането от съда на разпоредбата на чл. 20а ЗЗД, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, поради решаването му от ВКС с постановеното на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Р.№137/25.06.2010 г. по т.д.№ 888/ 2009 г. на ІІ т.о.
По въпроса задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи в жалбата, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, съгласно цитираната от жалбоподателя съдебна практика. Не се касае за неизпълнение от въззивния съд на задължението да обсъди доводите и възраженията на жалбоподателите, а за неуважаване по изложените в решението съображения на възражението им за неприложение на разпоредбата на чл. 5 ал. 5 от Договора за лизинг, установено от приетата и неоспорена от страните експертиза за вида и размера на неизпълнените от лизингополучателя задължения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 28 от 15.01.2015 г. по т.д. № 111/ 2014 г. на ОС – Търговище.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: