О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
гр.С., 25.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова ч.гр.д.№ 332/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК.
Образувано е частна жалба на А. Н. П. срещу определение на П. окръжен съд № 193/ 16.03.2010 г., поправено по реда на чл.247 ал.1 от ГПК с определение № 1277/ 01.04.2010 г. по ч.гр.д.№ 204/ 2010 г., с което е оставена без разглеждане като просрочена частна жалба срещу разпореждане на Велинградски районен съд от 23.09.2009 г. по ч.гр.д.№ 893/ 2009 г.
Жалбоподателят поддържа, че определението на апелативния съд е незаконосъобразно, тъй като съдът е разгледал в закрито съдебно заседание въпросът дали той и съпругата му са във фактическа раздяла, не е допуснал гласни доказателства по този въпрос и не му е указал, че следва да се поиска ангажиране на такива гласни доказателства. Поради това моли определението на въззивния съд да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна К. Г. П. счита, че жалбата е основателна и подлежаща на уважаване.
Ответната по частната жалба страна И. И. Я. оспорва жалбата, счита, че въззивното определение не подлежи на касационен контрол, тъй като с него не се прегражда развитието на процеса, нито се дава разрешение по същество на производството. Поддържа, че частната жалба е неоснователна, тъй като по делото няма никакви доказателства съпрузите А. и К. П. да са били във фактическа раздяла към момента, в който последната е получила съобщението за издадената против нея и съпруга й заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима. Неправилно от касатора е изискано представяне на изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, тъй като настоящето производство не е по касационно обжалване. Съгласно чл.274 ал.3 от ГПК на такова обжалване подлежат въззивни определения, с които се потвърждават преграждащи определения на първата инстанция или се дават разрешения по същество на други производства. Когато въззивният съд за първи път, в това си качество, постанови преграждащо производството определение, този му акт подлежи на обжалване на общо основание при условията на чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК. Това обжалване не е касационно, при него жалбата е допустима не при условията на чл.280 ал.1 от ГПК, а по принцип и касаторът не следва да обосновава правен въпрос, по който ВКС да се произнесе. При обжалване на такива определения ВКС действа като редовна инстанция за правилност, поради което доводите на И. Я. за недопустимост на жалбата следва да се отхвърлят.
Разгледана по същество обаче, жалбата се явява неоснователна, макар и по различни от изложените от въззивния съд съображения.
На 18.09.2009 г. И. Я. е подал пред районния съд заявление за издаване на заповед по чл.417 от ГПК срещу А. и К. Пухалеви въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека като обезпечение за получен заем от 23 000 лв. Поискано е издаване и на изпълнителен лист. Молбата е уважена от районния съд на 23.09.2009 г., а на 03.11.2009 г. К. П. е получила лично за себе си и като съпруга на А. П. преписи от заповедта, в която се съдържат указания за възможността за обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение (самата заповед не подлежи на обжалване).
Въз основа на изпълнителния лист, издаден от районния съд, е образувано изпълнително дело срещу А. и К. П. при държавен съдебен изпълнител към Велинградски районен съд № 482/ 2009 г. И в това производство призовките за доброволно изпълнение са връчени на 03.11.2009 г. чрез К. П. – лично и за съпруга й А. П.. При приемането на книжата К. П. не е направила възражения, че е разделена със съпруга си и че не може да му предаде съобщенията. На 17.11.2009 г. А. П. е депозирал по изпълнителното дело молба, че като длъжник по изпълнителното дело се задължава да внася ежемесечно по 500 лв до погасяване на заема и че моли изпълнението да бъде спряно. На 26.01.2010 г. е подал жалба до окръжния съд, с която е оспорил вземането и е приложил възражение, в което заявил, че не е получил нито едно съобщение по делото, тъй като със съпругата си са във фактическа раздяла и тя не му е предала адресираните до него и получени от нея призовки. По тази жалба е образувано производството, приключило с обжалваното в настоящето производство определение.
Окръжният съд е приел, че е сезиран с жалба срещу заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист, докато всъщност от доводите на А. П. става ясно, че той релевира предпоставките по чл.423 ал.1 т.3 от ГПК. Същият не твърди, че призоваването му е нередовно (то е редовно, тъй като съобщенията са получени от съпругата му), но заявява, че не е могъл да узнае своевременно за връчването им, тъй като със съпругата си са във фактическа раздяла. Следователно въззивният съд, преди да разгледа допустимостта и основателността на частната жалба, е трябвало да се произнесе най-напред по въпроса допустимо ли е производството по чл.423 от ГПК.
Като краен резултат обаче определението му е правилно, тъй като съгласно чл.423 ал.1 от ГПК възражението на длъжника може да бъде подадено в рамките на едномесечен преклузивен срок от узнаване на издадената заповед за изпълнение. Като се остави настрана въпросът дали съпрузите Пухалеви са били във фактическа раздяла, по изп.д.№ 482/ 2009 г. на Д. при Велинградски РС има депозирана молба от 17.11.2009 г., саморъчно изготвена и подписана от А. П., видно от която най-късно към тази дата частният жалбоподател е узнал за образуваното срещу него изпълнително производство, а следователно и за издадената против него заповед за изпълнение. Следователно възражение по чл.423 ал.1 от ГПК той е могъл да подаде най-късно до 17.12.2009 г. Подаденото след тази дата възражение е просрочено и като такова – неподлежащо на разглеждане по същество.
Предвид изложеното без значение е дали законът предвижда производството по чл.423 от ГПК да се проведе в открито заседание и дали при липса на доказателствени искания във възражението, съдът е длъжен да дава указания да бъдат посочени доказателства. Извършените след изтичане на преклузивните срокове действия на страните не пораждат процесуалноправни последици. Просрочените искания не подлежат на разглеждане по същество, а производството по тях се прекратява в закрито заседание.
Поради това обжалваното определение, в което постановеният краен резултат съответства на изложените по-горе мотиви, следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на П. окръжен съд № 193/ 16.03.2010 г., поправено по реда на чл.247 ал.1 от ГПК с определение № 1277/ 01.04.2010 г. по ч.гр.д.№ 204/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: