О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
София, 25.03.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Бонка Йонкова
Членове: Евгений Стайков
Галина Иванова
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 593/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 във вр. с чл.274 ал.1 т.2 ГПК, образувано по частна жалба с вх.№5845/11.08.2015г. на [фирма]/н./ против Разпореждане №1379/31.07.2015г., постановено по ч.т.д.№217/2015г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е върната частната жалба на [фирма] /н./ против Разпореждане №1136/26.06.2015г.
В частната жалба на [фирма] /н./, предявена от К. Ю. К. в качеството му на изпълнителен член на Съвета на директорите на дружеството, се поддържа, че обжалваното разпореждане е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Твърди се, че в обуславящото разпореждане от 14.07.2015г. въззивният съд е дал неправилно указания за отстраняване на констатирана нередовност на частната жалба по чл.285 ГПК, вместо за нередовност по чл.261 т.4 ГПК. Същевременно се излагат съображения за незаконосъобразност на указанието за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв., поради нейната недължимост с оглед разпоредбата на чл.81 ЗЗД, чл.3 от ЗДТ и чл.711 ал.1`т.3 във вр. с чл.614 ТЗ. Жалбоподателят се позовава и на разпоредбата на чл.620 ал.5 ТЗ, предвиждаща че не се събира предварително държавна такса по дела за попълване масата на несъстоятелността. Жалбоподателят посочва аргументи за неяснота на указанията, дадени от съда по реда на чл.262 ал.1 ГПК, които според него обуславят незаконосъобразност на обжалваното разпореждане за връщане на частната жалба.
Настоящият състав, след като са запозна с доводите на частния жалбоподател, намира следното:
С разпореждане от 23.04.2015г., постановено по в.ч.т.д.217/2015г. по описа на Пловдивски АС, е оставена без движение частната касационна жалба на [фирма] /н./ против определение №168/8.04.2015г., постановено по същото дело с указание към касатора в едноседмичен срок от съобщаване на определението да внесе ДТ в размер на 15 лв. и с указание за приподписване на жалбата от адвокат с представено пълномощно. С определение от 27.05.2015г. въззивният състав на основание чл.63 ал.1 ГПК е продължил срока, предоставяйки нов едноседмичен срок за изпълнение на указанията. С разпореждане №1136 от 26.06.2015г., въззивният съд на основание чл.286 ал.1 т.2 ГПК е върнал частната касационна жалба, констатирайки, че касаторът не е изпълнил дадените му указания.
На 10.07.2015г. от името на [фирма] /н./ е депозирана частна жалба вх.№5103 против разпореждане №1136 от 26.06.2015г. Същата е оставена без движение с разпореждане №1253 от 14.07.2015г. с указания към жалбоподателя в едноседмичен срок да представи три преписа от частната жалба за останалите страни по делото и документ за внесена ДТ в размер на 15 лв. по сметката на ВКС. Съобщението с указанията е получено лично от К. К. на 20.07.2015г.
С обжалваното пред настоящия състав на ВКС разпореждане №1379 от 31.07.2015г. въззивният съд е върнал на основание чл.262 ал.2 т.2 ГПК частната жалба с вх.№5103/10.07.2015г. В мотивите към обжалваното разпореждане е посочено, че в едноседмичния срок, изтекъл на 27.07.2015г., жалбоподателят е представил три броя преписи, но не е изпълнил указанието за внасяне на ДТ в определения размер от 15 лв.
По делото има изготвено становище №434/9.03.2016г. от съдията-докладчик по ч.гр.т.д.№217/2015г на Пловдивски АС, в което са изложени съображения, че въззивният състав не следва допълнително да дава указания на жалбоподателя за внасяне на държавна такса и че делото следва да бъде изпратено по компетентност на ВКС за произнасяне по спора по частната жалба срещу разпореждането от 31.07.2015г.
С оглед така установените данни по делото, настоящият състав намира, че е компетентен да се произнесе по частната жалба с вх.№5845/11.08.2015г. на [фирма]/н./ против Разпореждане №1379/31.07.2015г., постановено по ч.т.д.№217/2015г. по описа на Пловдивски АС, независимо от обстоятелството, че жалбоподателят не е внесъл дължимата държавна такса. Даването на нови указания към жалбоподателя по чл.262 ал.1 във вр. с чл.261 т.4 ГПК и евентуалното тяхно неизпълнение, би довело до постановяването на последващо разпореждане на връщане на частната жалба, което от своя страна да подлежи на обжалване. Този процесуален „омагьосан кръг” би довел до забавяне на делото за неопределено време, което е в разрез с принципа, прогласен в чл.13 ГПК, че „съдът разглежда и решава делата в разумен срок”. Възможността за разглеждане на делото без внесена държавна такса е регламентирана косвено с разпоредбата на чл.77 ГПК, задължаваща съда да присъди разноските, ако страната остане задължена с тях.
Разгледана по същество, частната жалба на [фирма]/н./ против Разпореждане №1379/31.07.2015г., постановено по ч.т.д.№217/2015г. на Пловдивски АС е неоснователна. Разпореждането на въззивния съд от 14.07.2015г., с което е оставена без движение частната жалба вх.№5103/10.07.2015г. на [фирма]/н./ с указания към жалбоподателя в едноседмичен срок да представи три преписа от частната жалба за останалите страни по делото и документ за внесена ДТ в размер на 15 лв. по сметката на ВКС, е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.262 ал.1ГПК. Указанията към жалбоподателя са ясни без да е необходимо допълнителното им прецизирани. Жалбоподателят не е изпълнил указанието да внесе посочената от съда държавна такса до 27.07.2015г. включително, когато е изтекъл едноседмичния срок за изпълнение на указанията. При това положение законосъобразно на основание чл.262 ал.2 т.2 ГПК с обжалваното разпореждане №1379/31.07.2015г. въззивният съд е върнал частната жалба.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на указанията за внасяне на държавна такса, базирани на обстоятелството, че дружеството е в производство по несъстоятелност и няма средства. Следва да се има предвид, че отговорността за заплащане на такса не е договорна, поради което разпоредбата на чл.81ал.1 ЗЗД, освобождаваща длъжника от отговорност при неизпълнение, е неприложима. Задължението за заплащане на държавна такса по искови молби и по жалби, произтича от законовите разпоредби на ГПК и ЗДТ в размера, определен в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В случая не е налице хипотезата по чл.620 ал.5 ТЗ, тъй като предявените деликтни искове от [фирма]/н./ по чл.663 ал.3 ТЗ, респ. чл.49 ЗЗД, не са искове за попълване масата на несъстоятелността, посочени в гл.ХХХХІ, раздел І ТЗ.
Мотивиран от горното ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1379/31.07.2015г., постановено по ч.т.д.№217/2015г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е върната частната жалба на [фирма] /н./ против Разпореждане №1136/26.06.2015г.
ОСЪЖДА [фирма] /н./ ЕИК[ЕИК] да заплати държавна такса в размер на 15 лв. /петнадесет лева/ по сметката на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: