Определение №171 от 26.4.2010 по ч.пр. дело №173/173 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 171
 
гр. София, 26.04.2010 год.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
      Върховният касационен съд,  Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и десета година  в състав:                          
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
                                                ЧЛЕНОВЕ:       1. Светлана Калинова
                                                                            2. Велислав Павков                                                                     
 
при секретаря  в присъствието на прокурора  като разгледа докладваното от съдията Павков ч. гр.д.№ 173  по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ от ГПК.
С определение от 26.01.2010 година, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, постановено по гр.д. № 1408/2009 година, е оставена без разглеждане молбата на Н. С. М. за отмяна на влязло в сила решение на ВКС, І г.о., с № 1275/21.01.2009 година, постановено по гр.д. №857/2006 година, с което е оставено в сила решението от 10.07.2006 година, постановено по гр.д. № 2590/2005 година, от Софийски градски съд.
Така постановеното определение е обжалвано от молителката в производството п отмяна на влязло в сила съдебно решение, с частна жалба. В жалбата се твърди, че обжалваното определение е необосновано, неправилно и постановено при нарушение на процесуалните правила.
Ответниците по частната жалба не взимат становище.
Частната жалба е подадена в срок, процесуално допустима е, но разгледана по същество е неоснователна.
За да приеме, че молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение е недопустима, състав на ВКС, в производството по чл.307, ал.1 от ГПК относно допустимостта на молбата е приел, че сочените обстоятелства не водят до извод за наличие на някое от основанията, посочени в разпоредбата на чл.303, ал.1 от ГПК, въз основа на които може да се иска отмяна. Прието е, че доводите касаят неправилност на съдебното решение, които не могат обсъждани поради изчерпване на инстанционния контрол.
В производството по чл.307, ал.1 от ГПК, касационния съд следи за наличието на допустимост на молбата за отмяна, като тази проверка обхваща както спазването на сроковете за подаване на молбата за отмяна, с оглед разпоредбата на чл.305 от ГПК, така и наличието на относими към производството за отмяна твърдения за факти и обстоятелства, във връзка с изискванията на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1-6 от ГПК. В случая, молителя в производството се позовава на наличието на противоречиво разрешаване от съдилищата на идентичен спор между други страни, като представя влезли в сила решения в тази насока. С частната си жалба е направил и позоваване на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, с която обосновава наличието на основания за допускане до разглеждане на молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Противоречивото разрешаване от съдилищата по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, както и разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС, са основания за допускане до касационно обжалване на съдебно решение на въззивен съд, но не и основания за отмяна на влязло в сила решение, за което предпоставките са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.303, ал.1 от ГПК. Сред тях не е наличието на противоречиво разрешаване от съдилищата по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, както и разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС. Твърденията на молителката в производството, както и в частната жалба, са изцяло за неправилност на съдебното решение, чиято отмяна се иска. Инстанционния контрол, по реда на който могат да се обсъждат доводи за неправилност на съдебния акт е изчерпан, с постановяването на решението на ВКС, по реда на касационното обжалване, поради което и сочените в молбата основания са неотносими към производството по чл.303 и сл. от ГПК. Реда за отмяна на влязло в сила решение не е част от инстанционния контрол, а представлява извънреден способ за защита, като неговата допустимост до разглеждане по същество е обусловено от наличието на твърдения за предпоставките по чл.303, ал.1, т.1-6 от ГПК. Липсата на подобни твърдения, води до липса на предпоставките за допускане до разглеждане по същество и на молбата за отмяна.
Настоящия състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, споделя изводите на състава, постановил обжалваното определение, относно недопустимостта на молбата за отмяна, поради което
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ПОТВЪРЖДАВА определението на ВКС, ІІ гражданско отделение, постановено на 26.01.2010 година, по гр.д. № 1408/2009 година, с което е оставена без разглеждане молбата на Н. С. М. за отмяна на влязло в сила решение на ВКС, І г.о., с № 1275/21.01.2009 година, постановено по гр.д. №857/2006 година, с което е оставено в сила решението от 10.07.2006 година, постановено по гр.д. № 2590/2005 година, от Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
 
Председател: Членове: 1. 2.

Scroll to Top