3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 171
С., 27,02,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 20 февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 1126 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Е.-С. против решение № 1181/5.07.2011 г. по т.д. № 218/2011 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение № 790/4.08.201 г. по т.д. № 2053/2009 г. на СГС, с което по иск на П. к. Е.-С. се обявява неплатежоспособността на касатора с начална дата 31.05.2009 г. и открива производство по несъстоятелност.
Ответникът по касационната жалба П. к. Е.-С. е подал отговор, че не са налице основанията по чл.280,ал.1 ГПК, както и че същата е неоснователна. Обръща се внимание на противоречивата защитна теза на длъжника във въззивното производство-от една страна, че последното извършено от него плащане е на 21.08.2009 г., т.е. след началната дата на неплатежоспособността 31.05.2009 г., а от друга страна, че още през 2007 г. е бил в невъзможност да покрива задълженията си към кредиторите си., т.е. началната дата била настъпила още през 2007 г.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните два въпроса: 1. За установяване началната дата на неплатежоспособността, следва ли да се установи обективното икономическо състояние на длъжника с всички показатели на счетоводни стандарти или са достатъчни само някои от тях, установяващи невъзможността на длъжника да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините?, 2. Момента на спиране на плащанията на длъжника определящ ли е за настъпване на неплатежоспособността? Твърди се, че изясняването на тези въпроси е от съществено значение за правилното и точното прилагане на закона. Едновременно с това е приложена съдебна практика.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Първият въпрос е преписан от определение от м.януари 2011 г. по т.д. № 962/2010 г. на І т.о. постановено по реда на чл.288 ГПК. Всъщност той е формулиран от съда, но въпреки това не е допуснато касационно обжалване.
Отговорът на втория въпрос се съдържа в самия закон. Чл.608 ТЗ свърза неплатежоспособността със спиране на плащанията
В изложението няма обосноваване по нито е една от трите предпоставки на чл.280,ал.1 ГПК.
Правилното прилагане на закона е различно от точното прилагане на закона и развитие на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Касаторът не прави разграничение между: 1.Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, но такива доводи не се правят, и 2.Основанието за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност на решението, каквито доводи се твърдят от касатора, но те са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК-виж чл.293,ал.2 ГПК.
Относно посочената от касатора съдебна практика, следва да се има предвид следното: Определение на ВКС по реда на чл.288 ГПК и решение на въззивен съд, което не е влязло в сила, не могат да обосноват приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК.
Представеното Р № 712/18.11.2004 г. по т.д. № 141/2004 г. на І т.о. е по реда на отменения ГПК и е влязло в сила, но от него касаторът се позовава само на възпроизвеждането на разпоредбата на чл.608 ТЗ. Същественото в това решение е направеното разграничение между спиране на плащанията и неплащане на парично задължение. Спирането на плащанията е обективно състояние характеризиращо имуществената сфера на длъжника, а неплащането е неправомерен юридически факт-неизпълнение на определено задължение. С обжалваното решение съдът се е съобразил с основните показатели, характеризиращи цялостното икономическо и финансово състояние на длъжника, и относими към определяне на неплатежоспособността на търговеца. Това е последователната практика на ВКС относно неплатежоспособността по смисъла на чл.608 ТЗ.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1181/5.07.2011 г. по т.д. № 218/2011 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: