О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
София, 28.02. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4291 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на [община] представлявана от кмета инж.А. К. С., чрез адвокат И. З. от АК-София срещу решение № 78 от 22.06.2018 г. по в.гр.д. № 511/2017 г. на Апелативен съд В., с което след връщане на делото за ново разглеждане от Върховния касационен съд се отменя решение № 257/26.02.2016 г. по гр.д. № 1663/2015 г. на Окръжен съд Варна и частично са уважени исковете против „Летище Пловдив“ ЕАД, [населено място], община Родопи, област П., на основание чл.41 ЗС, за разноските по управление, поддръжка и необходим ремонт на общите части на десететажна административна сграда (в котелно помещение и задния вход на постройката) в [населено място], през периода от 01.06.2010 г. до 31.12.2013 г. в размер на 1769,29 лева, ведно със законните лихви от подаване на исковата молба – 02.06.2015 г., до изплащането и на основание чл.30, ал.3 ЗС сумите: 1283,76 лева за асансьор; 492,58 лева за електроенергия; 108,31 лева за ВИК; 1728,58 лева за заплати за хигиенист; 107,14 лева за почистващи препарати и 1746,02 лева за текуща поддръжка на общите части на сградата, ведно със законните лихви до изплащането им. Със същото решение са отхвърлени исковете на [община] за сумите: 34 335,91 лева – разход за природен газ за отопление на общите части на сградата; 2986,04 лева за заплати на оперативни дежурни; разходи за необходим ремонт на общите части на сградата над 1769,29 лева до пълния размер от 2152,15 лева; разходи за асансьор над сумата от 1283,76 лева до пълния размер от 2204,86 лева; разходите за електроенергия над сумата от 492,58 лева до 40 876,49 лева; разходите за ВИК за сумата над 108,31 лева до 1827,76 лева; разходите за заплати за хигиенист за горницата над 1728,58 лева до 29 189,46 лева; за почистващи препарати над сумата от 107,14 лева до 1888,03 лева; както и за текуща поддръжка на общите части на сградата над сумата от 1746,02 лева до пълния предявен размер от 2091,45 лева.
В касационна жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна. В изложение към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. „Необходимо ли е взето решение на общото събрание на етажната собственост за дължимост на разноски, сторени за периода до 30.07.2011 г. за текущата поддръжка на общи части за ток, вода, отопление, почистване, оперативни дежурни, асансьор, т.е. за т.н. „консумативни разходи“?“;2. „Дължат ли се от етажните собственици разходи за косвено отопление на общите части, чрез „коминен ефект“?“; 3. „На „портиер“ ли е дейността по специфични функции по контрол на достъпа в сградата, проверка на влизащите лица, улесняване на гражданите чрез даване на информация и напътствия и по съблюдаване за спазването на реда?“; 4. „Представлява ли електроенергията, потребена за захранване на оборудването на третите лица-мобилни оператори разход, свързан с общите части на сградата?“ Според касатора поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като поддържа и очевидна неправилност на решението.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че отношенията между собственици в етажната собственост относно разходите за управление, поддръжка и ремонт на общите части на сградата, чиито осми, девети и десети етажи са собственост на ответника, следва да се уреждат по правилото на чл.41 ЗС, т.е. разходите на етажния собственик са съразмерно на дела му в общите части, а за полезните разноски, ако е взето решение на общото събрание. Разходите за текуща поддръжка и ремонт се включват в необходимите за поддържането на общите части разноски, поради което през исковия период от 01.06.2010 г. до 31.12.2013 г., съобразявайки заключението на вещи лица, според съда ответникът дължи 1769,29 лева за заплащане на необходим ремонт на общите части в сградата. Въззивният съд приема също, че разноските за текуща поддръжка не спадат към необходимите разноски, а за да бъде задължен за „консумативни разноски” до изменението на чл.3 ЗУЕС (изм., ДВ, бр.57 от 2011 г., в сила от 30.07.2011 г.), следва да има решение на общото събрание на етажните собственици. При липсата на такова решение съгласно чл.42 ЗС всички направени разходи за текуща поддръжка на общите части до 30.07.2011 г., според мотивите на решението, след като не е ползвал имота не се дължат от ответника, а от изменението на чл.3 ЗУЕС (ДВ, бр.57 от 2011 г.) до края на исковия период следва да бъдат уважени на основание чл.30, ал.3 ЗС. Отделно, съдът е отхвърлил изцяло претенциите за природен газ за отопление на общите части на сградата, както и разходите за заплати на служителите в общината /”оперативни дежурни”/, тъй като същите не са по управлението и поддържане на общите части, респ. не се отопляват самостоятелно.
При тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение не е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност” по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като декларативното позоваване в изложението на касатора, без конкретни аргументи, не може да обоснове допускане на касационно обжалване. В случая, липсва нарушение на основни принципи в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд във връзка с прилагане на съдопроизводствените правила. Не е налице явна необоснованост на съдебния акт поради нарушаване правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на процесуалния закон. Не се констатира нарушение на императивни правни норми и правните принципи в гражданския процес, засягащо общоприетите ценности на държавата и обществото, които да обосновават допускане на касационно обжалване при осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от касационната инстанция. В мотивите на решението се съдържа преценката на въззивния съд за установените по делото факти и приложението на закона към тях, в съответствие с вида и обема на търсената от страните защита, поради което не е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по уточнения при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК въпрос – необходимо ли е решение на общото събрание на етажната собственост, за да участва собственик в етажната собственост в разноските за текуща поддръжка на общите части за ток, вода, отопление, почистване, оперативни дежурни, асансьор, т.е. за т.нар. „консумативни разходи“, преди изменението на чл.3 ЗУЕС (ДВ, бр.57/2011 г.).
Останалите въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, поради което ще бъдат обсъдени като доводи за неправилност на въззивното решение, при проверка на направените изводи по приложението на материалния закон.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 78 от 22.06.2018 г. по в.гр.д. № 511/2017 г. на Апелативен съд В. в отхвърлителните му части.
УКАЗВА на Община Аксаково, представлявана от кмета инж.А. К. С. чрез адвокат И. З. от АК-София в едноседмичен срок да внесе държавна такса в размер на 2606,51 (две хиляди шестстотин и шест лева, петдесет и една стотинки) лева по сметка на Върховния касационен съд на Република България.
След внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.