О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 171
София, 31.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 6737/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 20.06.2013 год. по в. гр.д. №3693/2013 год. на СГС, ІV А състав , с което е потвърдено решението по гр.д. № 32276/2012 год. на Софийския районен съд , 52 състав, с което е признато за незаконно уволнението на А. Ч. Т. и уволнителната заповед , с която е наложена дисциплинарно наказание „уволнение” е отменена, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и дружеството е осъдено да му заплати сумата 2 859,18 лв. обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ, ведно със законната лихва от 26.10.2009 год. до окончателното и изплащане. Присъдени са разноски.
С касационната жалба представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба А. Ч. Т. , представляван от адв. Ч. Т. от [населено място], не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване. В писмен отговор по делото оспорва касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
При въведената с ГПК /2008 г./ факултативност на касационното обжалване /,свързана с предварителната селекция на касационните жалби, за да се разгледа жалбата „ по същество” следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона , регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. /
Предвид представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса : „Допустимо ли е показанията на свидетел , специалист в съответната област и лично възприел дадени обстоятелства да изместят заключението на вещо лице в същата област като доказателствено средство за установяване на обстоятелствата във връзка с IP адреса, от който е написан коментарът в интернет послужил като основание за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” , както и компютърът, от който е направен този коментар ?”
Въпросът се поставя доколкото според касатора с обжалваното решение въззивният съд е приел, че тези обстоятелства не са доказани, тъй като във връзка с тях не е ангажирано и изслушано вещо лице. Посочва, че свидетелят М. ,който е бил разпитан ,е компютърен IT специалист , притежава необходимите знания и качества и съдът би могъл да кредитира неговите показания във връзка с установяване на горните обстоятелства.
Поставеният въпрос е некоректно формулиран и не съставлява правен въпрос в посочения по- горе смисъл . Въззивният съд действително е приел, че визираните обстоятелства, релевантни за правилното решаване на спора, е следвало да бъдат установени със съдебно – техническа експертиза.Показанията на св. М. обаче не са кредитирани, тъй като е прието, че същите не установяват негативният коментар, послужил като основание за дисциплинарното уволнение, да е направен от ищеца. Тоест съдът е приел, че тези показания изобщо не установяват сочените обстоятелства, а не че ги установяват, но не се кредитират доколкото това е от компетентността на вещо лице .
Посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване . С оглед на това липсата на такъв въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
Независимо от това следва да се посочи, че досежно поставения въпрос основанието за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не е налице. ГПК ясно разграничава свидетелските показния и експертизата на вещо лице като отделни доказателствени средства, съответно случаите, в които същите са допустими в процеса на доказване.В тази насока разпоредбата на чл. 195 ГПК ясно сочи, че когато по делото се налага да се изясняват въпроси, за които се изискват специални знания, се назначава вещо лице.
По изложените съображения, касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
С оглед изхода на производството пред настоящата инстанция касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените в производството разноски в размер на 2 000 лв. адвокатско възнаграждение , за което е представено заверено копие от договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.06.2013 год. по в. гр.д. №3693/2013 год. на СГС, ІV А състав.
ОСЪЖДА [фирма] , [населено място] да заплати на А. Ч. Т. от [населено място] разноски за тази инстанция в размер на 2000 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: