О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
София, 04.10. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 2744 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. К. С. от [населено място] срещу определение № 117/21.05.2018 г. по гр.д. № 379/2018 г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на частния жалбоподател за отмяна на решение № 53г от 04.04.2008 г. по гр. д. № 248/07 г. на Районен съд- Казанлък за допускане на съдебна делба на съсобствени между З. К. С., К. С. С. и Н. С. С. вещи /МПС, дворно място с построената в него жилищна сграда и апартамент/ и решение № 285 от 08.05.2009 г. по гр.д.№ 248/07 г. на Районен съд- Казанлък, оставено в сила с решение № 329 от 15.12.2010 г. по в.гр.д.№ 379/09 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е отхвърлена като неоснователна претенцията на З. К. С. за установяване спрямо К. С. С. и Н. С. С., че З. С. е допринесъл за увеличение на наследството на родителите си З. С. и К. С. със 100 000 щ.д. и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответниците по частната жалба.
Върховният касационен съд, IІ г.о., преценявайки данните по делото, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че молбата за отмяна е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК /предвид посоченото като ново доказателство пълномощно с № 1885 от 11.03.1997 г./ и по чл.303, ал.1, т.4 ГПК /предвид посочените решения и определения, на които, според жалбоподателя, решенията по гр.д.№ 248 от 2007 г. на Районен съд- Казанлък противоречат/. Констатирано е, че молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК е недопустима като подадена след изтичане на посочения в чл.305, ал.1, т.4 ГПК тримесечен преклузивен срок от влизане в сила на последното решение. Установено е, че всички решения, за които се твърди, че са противоречиви, са влезли в сила преди повече от 3 месеца от подаването на молбата за отмяна на 05.05.2017 г. Изложени са съображения, че само определение № 76 от 04.05.2017 г. по гр.д.№ 1125 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о., с което е оставена без разглеждане молба на З. С. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК на определение от 06.02.2013 г. по гр.д.№ 13421 от 2012 г. на Софийския районен съд, е влязло в сила на 04.05.2017 г. и по отношение на него не е изтекъл срокът по чл.305, ал.1, т.4 ГПК за подаване на молбата за отмяна, но то не може да обоснове основанието за отмяна по чл.301, ал.1, т.4 ГПК, тъй като разпоредбата на закона визира само съдебни решения, в които със сила на пресъдено нещо между едни и същи страни противоречиво е разрешен гражданскоправен спор. Прието е, че молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК /поради откриване на ново доказателство- пълномощното от 11.03.1997 г./ също е недопустима като подадена след изтичане на посочения в чл.305, ал.1, т.1 ГПК тримесечен преклузивен срок от момента, в който молителят е могъл да се снабди с това доказателство, тъй като пълномощното с № 1885 от 11.03.1997 г. е било представено като доказателство по гр.д.№ 248 от 2007 г. на 16.08.2008 г. от самия молител, поради което тримесечният срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК за подаване на молба за отмяна на решенията по гр.д.№ 248 от 2007 г. на Районен съд- Казанлък въз основа на това писмено доказателство е започнал да тече от 16.06.2008 г. /за решение № 53г от 04.04.2008 г. по гр.д.№ 248 от 2007 г. на Районен съд-Казанлък, което е влязло в сила на 06.04.2008 г./ и от 14.11.2012 г. /за решение № 285 от 08.05.2009 г. по гр.д.№ 248 от 2007 г. на Районен съд- Казанлък, което е влязло в сила на 14.11.2012 г./ и към момента на подаване на молбата за отмяна на 05.05.2017 г. е изтекъл.
Определението е правилно. Приетото в него относно процесуалната недопустимост на молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК на влезлите в сила решения, е в съответствие с процесуалния закон. Констатациите на предходния състав на ВКС, че преклузивните срокове за подаването на молбата за отмяна по чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК са изтекли, съвпадат с конкретните данни по делото. Сроковете, определени в чл.305 ГПК за подаването на молба за отмяна в различните хипотези на чл.303 и по чл.304 ГПК, са процесуални срокове, в които процесуалното действие трябва да се извърши от заинтересованото лице. За да съществува в негова полза правото да иска отмяна, трябва да не са настъпили условията, при които то се погасява. Затова депозирането на молбата в срока по чл.305 ГПК е абсолютна роцесуална предпоставка за нейната допустимост. Пропускането на срока прави молбата процесуално недопустима и има за последица нейното неразглеждане по същество. Следователно, подадената молба за отмяна, след като са изтекли сроковете по чл.305 ГПК / за съответното основание по чл.303, ал.1 /, е процесуално недопустима и не следва да се разглежда по същество, в който смисъл са и задължителните указания на т. 9 на тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Изложените в частната жалба доводите за нищожност на решение № 53г от 04.04.2008 г. по гр.д.№ 248 от 2007 г. на Районен съд-Казанлък нямат отношение към допустимостта на подадената молба за отмяна, респ.към съображенията на съда за постановяване на обжалваното определение и не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство.
С оглед горното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно и като такова то следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
П о т в ъ р ж д а в а определение № 117 от 21.05.2018 г. по гр.д. № 379/2018 г. на Върховния касационен съд, І г.о.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: