О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
гр.София, 05.02.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №6473/ 2014г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 18.07.2014г. по гр.д.№495/2014г. на ОС Хасково, с което е уважен иск с правно основание чл.79 ЗЧСИ, вр. с чл.79 ГПК.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение в частта му, с която са уважени предявените искове, съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на делото.
Жалбоподателят З. Г. З., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение в частта му, с която са отхвърлени предявените искове, съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на делото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил [фирма], , на основание чл 79, ал 1 ЗЧСИ, вр. с чл. 79, ал. 1 ГПК, да заплати на З. Г. в качеството му на ЧСИ, с рег.№ от Регистъра на КЧСИ, с район на действие ОС -Хасково сумата от 5 154,73 лева, представляваща неплатени такси по изп. дело № 20128750400560 по описа на същия съдебен изпълнител, за които са издадени сметка № 37097/2013 г и Фактура № 12570/13.09.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба 29.10.2013 г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата част за разликата до пълният предявен размер от 5 305,73 лв. е отхъврлен като неоснователен. С обжалваното решение и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, [фирма], е осъдено да заплати на сумата от 57, 39 лева, представляваща обезщетение за забава върху неплатените такси по изпълнителното дело, за периода от 19.09.2013 г. до 28.10.2013 г. вкл., като иска в останалата част за разликата до пълния предявен размер от 187.73 лв., като неоснователен е отхвърлен.
От материалите съдържащи се в изп.дело № 20128750400560 по описа на ЧСИ се установява, че делото е образувано от ищеца, в качеството му на ЧСИ, с рег. № 875 и с район на действие ОС-Хасково срещу ответника въз основа на възлагателно писмо от 05.04.2012 г. на Директорка на Общинска данъчна дирекция при Общинска администрация на [община] и приложени към писмото акт за установяване на задължения за данък недвижим имот и такса битови отпадъци № А-ЗД-5/06.02.2012 г. и акт за установяване на задължения за данък недвижим имот и такса битови отпадъци № А-ЗД-8/06.02.2012 г. за суми в размер на 5 068.73 лева, представляваща данък върху недвижим имот, 10 392.71 лева, представляваща такса битови отпадъци, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2012 г. до окончателното им изплащане , както и сумата от 2 227.16 лв. за дължими лихви. Установява се от изпълнителното дело, че взискателят изрично е поискал да бъдат предприети и необходимите действия, съгласно правомощията на частния съдебен изпълнител за събирането на
установените публични вземания, както и че ищецът е извършил
изпълнителните действия, изразяващи се в проучвания на имущественото състояние на длъжника, чрез изискване на информация и документи от АВ, АГКК, НАП, Община – Хасково и действия във връзка с налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в ТБ [фирма] и [фирма], както и действия свързани с налагане на възбрана върху недвижимите му имоти, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, насрочване и извършване на опис на негов недвижим имот и обявяване на публична продан.
Установено е, че по изпълнителното дело, с писмена молба от 25.03.2013г. и на основание чл.465 ГПК е присъединен като взискател по изп.дело [фирма]. Към молбата за присъединяване е приложен изпълнителен лист от 11.03.2013 г., издаден по т. д. № 49/2012 г. по описа на ОС – Хасково, за сумата от 28 668 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.04.2012 г. до окончателното й изплащане и за направените разноски по делото в размер на 2 446.72 лева. В молбата за присъединяване като взискател на [фирма], като способ на принудително изпълнение е посочена публична продан на подробно описан недвижим имот, собственост на ответника, като е възложено и пълно проучване на имущественото състояние на длъжника и определяне на подходящ способ за изпълнение на задължението,в случай че присъдените суми не бъдат удовлетворени чрез поискания способ. С молба от 21.06.2013г. присъединилият се взискател [фирма] е поискал прекратяване на производството по изпълнителното дело по отношение на него, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК. С молба от 24.06.2013 г. и взискателят по изпълнителното дело Община – Хасково също е поискала прекратяване на производството, но след като бъдат събрани таксите съгласно Тарифата за таксите по ЗЧСИ, тъй като вземанията на взискателя били удовлетворени.
Прието е, че с постановление от 29.01.2014г. на ЧСИ е прекратено изпълнителното производство спрямо [община],”Общинска данъчна дирекция” и [фирма] , но е отказано прекратяване на принудително изпълнение и вдигане на възбрана вписана под Акт №136, том II, с вх.рег. № 3695/23.05.2012г. и вдигане на запор на банковите сметки на длъжника в [фирма].
Установено е по делото, че на ответника, въз основа на подадани от него молби, са били
издадени справки за задълженията му по изпълнителното дело. Първоначално разноските по ТТРЗЧСИ са определени на 9 967,08 лева /л. 186 по изп. д./ , след това на 9 976.91 лева /л. 191 по изп. д./, а по-късно на 5 315,73 лева, която сума включва такси по т. 26 ТТРЗЧСИ само за дължимите суми към [фирма] и [община]. Прието е за установено, че на 13.09.2013 г. ищецът е съставил сметка и фактура за дължимите от ответника такси в размер общо на 5 154.73 лева, които са изпратени на ответника, с известия за доставяне и са получени от него на 18.09.2013 г.
Съдът е счел, че са предявените при искове с правно основание чл.79, ал. 1 ЗЧСИ, вр. с чл. 79, ал. 1 ГПК, вр и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими. Изложени са съображения за това, че в разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ, изрично е предвидена възможност да се поиска от съдебния изпълнител за дължимите неплатени такси и разноски издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, независимо от размера на разноските по изпълнителеното производство, поради което няма процесуална пречка ищецът да предяви претенцията си и по реда на общия исков процес.
Съдът е счел, че въз основа на събраните по делото писмени доказателства е установено, че ответникът- жалбоподател в настоящето производство, следва да заплати на ищеца претендираните обикновени и пропорционални такси по изп. д. № 20128750400560, в т.ч. и по т. 26 от ТТРЗЧСИ, които са определени в съответствие с разпоредбите на ТТРЗЧСИ и отговарят на реално извършените изпълнителни действия, което обуславя и тяхната дължимост на ЧСИ. Посочено е, че ответното дружество [фирма] не трябва да отговаря за допълнителните разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ общо в размер на 151.00 лева, тъй като по делото е установено,че сумата от 150 лева не е била внесена от взискателя [община], което се установява и от приложените по изпълнителното дело платежни нареждания, а видно от молбата от 05.04.2012г. и молбата от 24.06.2013 г. се установява, че тази сума изрично не е поискана да му бъде заплатена от длъжника, поради което следва да остане за негова сметка, както и сумата от 1,00 лева за електронна справка в Агенцията по вписванията, тъй като липсват доказателства за реалното извършване на такива разноски, поради което тази такса не се дължи от ответника. Съдът е счел за основателен искът до размер на сумата от 5 154.73 лева, поради което следва да се уважи до този размер, а за разликата до пълния предявен размер от 5 305.73 лева го е отхвърлил.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: за възможността след като е прекратено изпълнително дело да може отделно производство да се претендира от ЧСИ заплащане на такси и разноски по същото. Поддържа , че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.Представя две решния на въззивни съдилища, постановени по повд жалби срещу конкретни изпълнителни действия, които нямат отношение към преценката за допустимост на касационното обжалване.
В изложение по чл. 284, ал.3 ГПК, жалбоподателят – З. З., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: следва ли длъжникът да отговаря за допълнителните разноски по т.31 ТТРЗЧСИ, тъй като по делото е установено, че същите са внесени от взискателя и следва ли да се приеме, че взискателят не е поискал изрично да му бъдат заплатени направените по изпълнителното дело допълнителни разноски по т.31 ТТРЗЧСИ, когато взискателят е поискал с молба да се прекрати изпълнителното дело , след акто бъдат събрани таксите. Поддържа, че еналице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Прадставя решение от 16.01.2013г. по гр.д.№168/2012г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че въззивния съд следва да се произнесе по всички направени във въззивната жалба възражения и решение от 08.05.2012г. по гр.д.№1891/2010г., ІV г.о., в което е прието, че длъжникът отговаря за разноските в изпълнителното производство, освен когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че по поставения от жалбоподателя [фирма] въпрос не са налице сочените от него основания за допускане на касационно обжалване. На същият съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения от 04.09.2012г. по гр.д.№517/2011г., ІV г.о. и от 19.12.2013г. по гр.д. № 1427/2012г., ІV г.о. на ВКС, в която се приема, че съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство – чл. 79 ГПК. Приема се, че плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител, какъвто е конкретния случай. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от последния се събират както дължимите от взискателя авансови такси, които може да не са заплатени предварително, за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за процесуално представителство, така и т. нар. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като е без значение дали плащането е извършено пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело, доколкото съдебният изпълнител е запорирал и възбранил имущество на длъжника, а и последният не е платил преди предявяването на изпълнителния лист и така е дал повод за образуване на делото.
Настоящият състав намира, че на са налице и сочените от жалбоподателя З. З. основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от него въпроси, тъй като същите са били разрешени в съответствие с практиката на ВКС. В същата се приема, че длъжникът отговаря за дължимите от взискателя авансови такси за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските за процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото. Приема се, че ако взискателят е поискал и съдебният изпълнител е извършил изпълнителни действия които не са необходими с оглед размера на търсената сума и интереса на взискателя от бързо удовлетворяване, както и ако някои от поисканите от взискателя изпълнителни действия още не са извършени, длъжникът не отговаря за тези такси. Длъжникът не отговаря и за пълния размер на таксата за опис на посочено от взискателя имущество, ако преди извършването му той (длъжникът) е предложил по реда на чл. 443 ГПК изпълнението да бъде насочено върху друго негово имущество и предложението му е отхвърлено неоснователно от съдебния изпълнител. В този смисъл е и даденото разрешение в посочените по-горе решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и в приложеното такова от жалбоподателя постановено по гр.д.№1891/2010г., ІV г.о на ВКС, в съответствие с които съдът е направил и своя извод за частична неоснователност на предявения иск.
С оглед изхода на спора не следва да се присъждат разноски на страните.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.07.2014г. по гр.д.№495/2014г. на ОС Хасково.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: