1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
София, 05.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 663/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. М. К., чрез пълномощника му адвокат И. Ц., против решение от 21.02.2011г., постановено по гр.д. № 2770 по описа за 2010г. на Софийски градски съд, ІV-В състав, с което е оставено в сила решение № 193 от 8.12.2006 г.по гр.д. № 11040 от 2005 г. на Софийски районен съд, 42 състав за отхвърляне на предявените от А. М. К. против В. П. П. искове по чл.109 от ЗС за премахване на незаконно преустройство от покрив на магазини в използваема тераса в сградата на [улица] и за възстановяване хидроизолацията на покривите на търговските обекти и по чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата 3560 лв., представляваща обезщетение за виновно причинени вреди от системни наводнения до 2.12.2005г.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос: дали незаконосъобразната промяна на предназначението на обща по естеството си част съставлява неоснователно въздействие, което пречи на собственика на вещта. Касаторът счита, че е налице противоречие на изводите на съда, че “покривът на сградата, макар незаконосъобразно да е преустроен в тераса, самата смяна на предназначението и ползването на общата част като тераса не обуславя нарушение на правото на собственост на ищеца” с практиката на ВКС, според която общите по естеството си части не могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки и не могат да променят предназначението си. Позовава се на решение от 4.07.2006 г. по гр.д. № 745 от 2005 г. на ВКС, ІV-Б г.о., съдържащо тълкуване на чл.38 от ЗС и възможността да се промени предназначението само на общи по предназначението си части; на решение №1128 от 15.10.2008г. по гр.д.№5478/07г. на ВКС, ІГО, в което съдът е приел, че след като в имота на ищеца има изградена сграда, се предполага, че той не може да ползва имота си, тоест на него му се пречи да упражнява правото си на собственост, както и , че съдът е длъжен да укаже на ищеца да установи с какво му се пречи; на ТР№31/85г. на ОСГК, даващо разрешение на въпросите:1/ дали е допустим искът по чл.109 ЗС срещу съсобственик на недвижим имот или собственик на съседен имот за прекратяване на създаващо пречки за ползване на съсобствения или съседния имот неоснователно действие,съставляващо строеж,изграден при отклонение от разрешението за строеж и другите строителни книжа, и 2/компетентни ли са съдилищата да разрешават спора дали направеният без разрешение или в отклонение от разрешението строеж подлежи на премахване или тази компетентност е предоставена на специализираните технически органи .
Ответната страна В. П. П. в представен писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК взема становище, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
За да постанови този резултат, въззивният съд е отчел обстоятелството, че е сезиран с иск по чл.109 от ЗС, основан на твърдението, че ответницата преустроила покрива над магазините на ищеца в използваема тераса, при което разрушила покривната изолация, в резултат на което магазинните помещения постоянно се наводняват, и с иск по чл.45 от ЗЗД за възстановяване на изразходваните от ищеца суми за отстраняване на причинените от наводненията щети; приел е за установено, че ответницата ползва част от покривното пространство, която е превърната в тераса, прилежаща на собствения й апартамент; че покривното пространство представлява обща по естеството си част,чието предназначение не е променено, доколкото няма данни за изпълнена процедура по чл.185, ал.2 ЗУТ; че такава промяна на предназначението не е настъпила с решението на общото събрание на етажната собственост.Въз основа на горните факти е обосновал извод, че ответницата няма основание да ползва покрива на магазина като тераса към апартамента й,доколкото същата представлява обща по естеството си част. От друга страна обаче е приел, че по делото не са събрани доказателства, установяващи твърдяното от ищеца неоснователно въздействие от страна на ответницата, с което последната смущава правото му на собственост и на което основава негаторната си претенция, а именно с поставените метални скари и кашпи да е повредила хидроизолацията и да е причинила течовете в магазина. Съобразно горното е обосновал извод за неоснователност както на претенцията по чл.109 ЗС, така и на заявената на основание чл.45 ЗЗД такава.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице противоречиво решаване на поставения от касатора въпрос. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа , че е налице противоречиво разрешаване на поставения от него въпрос с даденото в приложените решения на ВКС. На първо място първите две решения нямат характеристиката на задължителна съдебна практика, която да обосновава приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, на което се позовава касатора. Такъв характер има единствено посоченото ТР№31/85г. на ОСГК. Последното обаче, както и Решение №1128 от 15.10.2008г. по гр.д.№5478/07г. на ВКС, ІГО, не съдържат изразено становище по поставения в изложението въпрос и следователно не обуславят наличие на противоречивото му разрешаване в твърдения от касатора смисъл. По отношение на решение от 4.07.2006 г. по гр.д. № 745 от 2005 г. на ВКС, ІV-Б г.о., следва да се посочи следното : с първата си касационна жалба и изложението към нея срещу предходно въззивно решение, постановено по делото, касаторът се е позовал на противоречие на съдебния акт със същото решение относно идентичен материалноправен въпрос. С постановеното в производство по чл.290 ГПК решение, състав на ВКС е дал отговор на въпроса, като е посочил,че покривът е обща по естеството си част, т.е. такава без която е невъзможно съществуването на самата сграда, поради което е недопустимо промяната на предназначението му, дори и по решение на общото събрание на етажните собственици, освен в хипотезата на чл.185, ал.2 ЗУТ, която обаче изисква изрично съгласие на всеки етажен собственик, дадено писмено с нотариална заверка на подписа. След като общите по естеството си части могат да бъдат използвани само по предназначението си, то решението на общото събрание на етажната собственост от 27.04.2005 г. противоречи на закона /чл.3, ал.1 от ПУРНЕС-отм./ и не санира противоправното поведение на ответницата.
При постановяване на атакуваното пред настоящата инстанция решение, въззивният съд се е съобразил с даденото от ВКС разрешение на въпроса като също е приел, както бе посочено и по-горе в изложението, че покривното пространство има характер на обща по естеството си част, която не е променила предназначението си и поради това ползването на тази част от ответницата като тераса е лишено от законово основание. В същия смисъл е и решението от 4.07.2006 г. по гр.д. № 745 от 2005 г. на ВКС, ІV-Б г.о., съдържащо тълкуване на чл.38 от ЗС и възможността да се промени предназначението само на общи по предназначението си части. С оглед горното не може да се обоснове извод за наличие на противоречие между приетото от въззивния съд и разрешението на въпроса, дадено с цитираното решение.
За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че в действителност същественият за изхода на делото въпрос е този доказано ли е твърдяното от ищеца смущаване на правото му на собственост. В изложението липсва позоваване на въпрос в тази насока, а и по същество възраженията на страната относно анализа на доказателствата и формираните фактически и правни изводи представляват касационно основание за проверка правилността на атакувания съдебен акт, но не е и основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.02.2011г., постановено по гр.д. № 2770 по описа за 2010г. на Софийски градски съд, ІV-В състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: