О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
София, 05.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 04.03 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 1219 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат С. Т., с вх.№820 от 25.01.2013 г. на ВКС срещу Определение №2 от 14.01.2013 г. по т.д.№1065/2012 г. на ВКС, ІІ Т.О., с което молбата на настоящия частен жалбоподател с правно основание чл.303, ал.1,т.4 ГПК за отмяна на определение, постановено на основание чл.288 ГПК, е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, съдът не е обсъдил сходството на определението по чл.288 ГПК с определенията за прекратяване на делото при отказ от иска/чл.233 ГПК/ и при постигане на спогодба/чл.234 ГПК/ . Подържа, че неправилно съдът се е позовал на т.2 от ППлВС 2-1977 г., защото счита, че съобразно него на отмяна подлежат всички актове, които са задължителни за страните и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Подържа още, че определенията по чл.288 ГПК не само следва да бъдат приравнени на съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, но и самите те имат такава сила.
Ответниците не взема становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частна жалба е неоснователна.
Правилно съставът на Второ търговско отделение е извел правния си извод, че определенията по чл.288 ГПК не подлежат на отмяна по реда на чл.303 ГПК, от правната характеристика на тези определения. Те не представляват влязъл в сила съдебен акт, с който се разрешава съдебен спор и не формират сила на пресъдено нещо по спорното право. При постановяване им Върховния касационен съд не извършва проверка за законосъобразност на обжалваните въззивни решения, не извършва и тълкувателна дейност/арг. от Р04-2009 по к.д.№4/2009 на Конституционния съд/, а осъществява правото си на дискреция по отношение на подадените касационни жалби, съобразно законоустановените основания за достъп до касация.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за сходството на определенията по чл.288 ГПК с прекратителните такива, поради отказ от иска/чл.233 ГПК/, или поради съдебна спогодба/чл.234 ГПК/. Последните препятстват възможността да се постанови решение по същество, докато при определенията по чл.288 ГПК това право вече е упражнено. При това прикрепването на силата на пресъдено нещо към определенията по чл.233 и чл.234 ГПК е свързано с извършването от страните на процесуални действия, включващи разпореждане със спорното право: признание от страна на ищеца при отказ от иска, частичен отказ от иска и съгласие за преобразуване на спорното право- при съдебна спогодба. При постановяване на определенията по чл.288 ГПК формирането на силата на пресъдено на въззивните решения е резултат от дейността на Върховния касационен съд, който обаче не разрешава конкретен правен спор по правилното и точно приложение на закона, а извършва вменената му в качеството на правораздавателен орган дейност по селектиране на касационните жалби. Определенията по чл.288 ГПК не разрешават материалноправен спор, поради което правилно съставът на второ търговско отделение се е позовал на ППлВС 2-1977 г. Съобразно това постановление подлежат на отмяна и съдебни актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени на влезлите в сила решения.
Правилни са и констатациите на съда, направени в обжалваното определение, че по въпроса за недопустимостта на отмяната по чл.303 ГПК на постановените определения по чл.288 ГПК, има трайно формирана съдебна практика. Освен посочените в него определения, в същия смисъл са и служебно известните на настоящия състав Определение №62 от 22.03.3011 г. по гр.д.№277/2011г. на ВКС, ІІ Г.О. и Определение №342 от 13.04.2011 г.по ч.т.д.№277/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №2 от 14.01.2013 г. по т.д.№1065/2012 г. на ВКС, ІІ Т.О.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: