ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 171
София, 05.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 676/2014 год.
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. М. В. срещу определение № 772 от 3.12.2013 г, постановено по гр.дело № 5920/2013 г на Върховния касационен съд на РБ, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу определение № 5528/21.3.2013 г по ч.гр.дело № 3497/13 г на СГС, Втори „Д” състав и е прекратено производството по делото.В частната жалба се подържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно.Твърди се, че определението, с което е потвърдено това за отмяна на допуснатото обезпечение подлежи на касационен контрол и че за жалбоподателката е налице правен интерес от обжалването му, тъй като в противен случай за нея биха настъпили непоправими вреди.
Върховният касационен съд, тричленен състав на Четвърто гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С определение от 14.3.2012 г, постановено по гр.дело 53 640/11 г по описа на СРС, ГО, 118 състав е било допуснато обезпечение на предявения от С. М. В. срещу С. Д. А. отрицателен установителен иск с правно основание чл.440 ал.1 вр.чл.124 ал.1 от ГПК за установяване, че В. И. К.-длъжник по изпълнително дело № по описа на ЧСИ М.Ц., рег.№ , не е носител на правото на собственост върху апартамент № в [населено място], район „П.” на ул.”А. № , който е предмет на изпълнителното дело, производството по което е спряно като обезпечение на иска.
С влязло в сила на 15.10.2012 г съдебно решение, постановено по гр.дело № 53 640/11 г предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.
С определение от 7.12.12 г, постановено по гр.дело № 53 640/11 г, СРС, 118 състав е отменил определението за допускане на обезпечение на предявения иск и е обезсилил издадената обезпечителна заповед.Срещу това определение С. В. е подала частна жалба, по която с определение № 5522/21.3.2013 г, по ч.гр.дело № 3497813 г, СГС е потвърдил определение от 7.12.2012 г на СРС, 118 състав по гр.дело № 53640/2011 г.Това определение е обжалвано от С. В. с касационна жалба.Тричленния състав на ВКС е приел, че подадената жалба е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея определение не подлежи на касационнен контрол.Същото не попада в хипотезите на чл.274 ал.3 т.1 и 2 от ГПК и по аргумент от ТР № 1/21.7.2010 г, определението, с което е потвърдено определение за допускане на обезпечение, респ. определението, с което е потвърдено такова за отмяна на допуснато обезпечение, не подлежи на касационно обжалване.
Атакуваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Разпоредбата на чл. 396, ал. 2 изр. 3 от ГПК урежда като обжалваеми по касационен ред, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, тези определения на въззивния съд в обезпечителното производство, при които въззивът е допуснал обезпечението, след като е отменен отказ на първата инстанция. Всички други въззивни определения в обезпечителното производство не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд. Тези определения са окончателни, в каквато насока е и задължителното тълкуване, дадено с тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС № 1 от 21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. Подадената срещу такова определение частна жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество.
За пълнота би могло да се добави, че съгласно разпоредбата на чл.402 съдът отменя допуснатото обезпечение след като се увери, че не съществува причината, поради която е било допуснато.В разглеждания случай предявения от жалбоподателката иск е отхвърлен с влязло в сила решение, поради което е отпаднала нуждата от неговото обезпечаване.В този смисъл не могат да бъдат приети за основателни твърденията в жалбата, че отмяната на обезпечението по признат за неоснователен иск би нанесло на ищеца по него непоправими вреди.
Воден от горните мотиви, върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 772 от 3.12.2013 г, постановено по гр.дело № 5920/2013 г на Върховния касационен съд на РБ, Трето гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.