О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
гр. София, 06.10.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 2616 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 68079 от 22.05.2017 г., подадена адвокат А. Ж. от САК – процесуален представител на частните жалбоподатели М. В. Т. и С. В. М. (съгласно приложените пред СРС пълномощни от л. 67 и л. 68 и уточнението в титулната част на изложението с вх.№ 83395 от 21.06.2017 г.) против определение № 4441 от 16.02.2017 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 572/2017 г. на СГС, ГО, ІІ „г” състав.
С обжалвания акт е потвърдено разпореждане от 18.10.2016 г. по гр.д.№ 15371/2015 г. по описа на СРС, 69 състав, с което е върната депозираната от С. В. М. и М. В. Т. искова молба с вх.№ 4381 от 23.03.2015 г. Жалбоподателите молят обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Приложено е изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид характера на обжалвания акт, не се дължи осъществяване на процедурата по чл. 276, ал. 1 ГПК за връчване на преписи от касационната частна жалба.
Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима.
По допускане на касационното обжалване съдът намира следното:
Поставеният в изложението въпрос допустимо ли е, в хипотеза на предявени няколко обективно съединени искове, исковата молба да бъде върната като нередовна и по отношение на искове, за които не са давани указания за отстраняване на констатирани нередовности (обобщен и уточнен от касационната инстанция в съответствие с правомощията, разяснени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК) е обусловил решаващата воля на съда и относно него е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което следва да се допусне касационното обжалване.
В отговор на правния въпрос ВКС намира следното:
Съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК, когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, констатирани по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, исковата молба се връща. Основание за връщане на исковата молба отсъства, когато разглеждащия делото съд не е дал изрични указания по чл. 129, ал. 2 ГПК. По всеки иск, с който е сезиран съда, наличието на процесуалните условия и липсата на процесуални пречки за съществуването и за надлежното упражняване на правото на иск се преценяват самостоятелно. Ако нередовността касае само част от заявените искове, указанията касаят конкретно съответните претенции и неизпълнението им в срок има за последица връщане на исковата молба само в частта по нередовните искове, тъй като няма законово основание да се върне, съответно – да се прекрати образувано вече съдебно производство по надлежно предявен иск. Дори когато между отделните искове, заявени за разглеждане в едно и също производство, е налице връзка от такъв характер, че връщането на исковата молба по отношение на един иск да обуславя недопустимост на друга претенция, то връщането и на редовно предявената искова претенция няма да е на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, а на основание чл. 130 ГПК – поради недопустимостта й. Съдът е задължен да процедира по този начин и с оглед нормата на чл. 7 ГПК, която го задължава да следи служебно за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия на страните, както и да им съдейства за изясняване на делото от фактическа и правна страна.
По съществото на частната касационна жалба:
С депозираната от С. В. М. и М. В. Т. искова молба са предявени искове за делба на два подробно описани недвижими имота (застроения с процесната жилищна сграда имот с идентификатор №№ 48303.4990.1113 и незастроения ПИ № 48303.4990.308) при квоти по закон с твърдение, че имотът, от който са образувани (стар парцел V-230 от кв. 26 по плана на [населено място]), е придобит на основание давност, която е изтекла по време на брака на З. и Й. И. (т.е. най-късно към момента на прекратяването на този брак със смъртта на съпруга на 28.08.1987 г.), както и по наследство, доколкото съпрузите са общи наследодатели на ищците и на четиринадесет от ответниците, а именно Б. З. Т., П. Л. З., А. Л. З., П. Т. Я., Л. Т. Г., Р. Г. Г., Р. П. Г., П. А. Г., А. Д. Г., В. Д. Г., Е. Д. Г., Г. Т. И., Р. В. З. и З. В. З.. Заявено е твърдение, че на 20.07.1987 г. З. Н. И. съставил в полза на ответника З. В. З. саморъчно завещание, за което ищците претендират да се прогласи за нищожно поради нарушение на разпоредбите на чл. 42, б. „б” и б. „в” ЗН във връзка с чл. 19, ал. 1 ЗН, чл. 26, ал. 4 ЗЗД, евентуално – чл. 26, ал. , предл. 1 ЗЗД. Впоследствие, през 1994 г. ответникът З. В. З. се снабдил с констативен нотариален акт за наследствения имот и след извършена през 2006 г. промяна в регулацията заедно със своята съпруга Р. К. З. прехвърлили на Р. В. З. и Р. Л. З. УПИ XXVI-308 с площ от 583 кв.м. Претендира се тази разпоредителна сделка да бъде обявена за недействителна на основание чл. 76 ЗН. Ответниците Р. В. З. и Р. Л. З., без да са собственици на целия имот с идентификатор № 48303.4990.308, учредили договорна ипотека в полза на ответника [фирма] с нотариален акт от 2012 г. Заявено е искане да се прогласи нищожност на договора за ипотека на основание чл. 26 ЗЗД във връзка с чл. 167, ал. 3 ЗЗД. С договор от 2013 г. ответниците З. В. З. и Р. К. З., без да са изцяло собственици на имот № 48303.4990.1113, учредили ипотека в полза на [фирма], поради което е предявен иск по чл. 26 ЗЗД във връзка с чл. 167, ал. 3 ЗЗД за нищожност и на този договор за ипотека. Изложено е още, че обезпеченият кредитор [фирма] се снабдил с изпълнителни листове срещу ипотекарните длъжници, като в проведеното изпълнение по изп.дело № 91/2014 г. е извършена публична продан, по която ответникът Г. И. С. е закупил имот с идентификатор 48303.4990.1113. Съответно – предявено е искане да се признае за установено, че Г. И. С. не е придобил собствеността върху имота, защото длъжникът не е притежавал цялото материално право. По изп.дело № 150/2013 г. е извършена публична продан, по която ответникът Г. Б. Г. е закупил на публична продан имота с идентификатор № 48303.4990.308, с оглед което е предявено искане да се признае за установено, че Г. Б. Г. не е придобил собствеността върху имота, защото длъжникът не е притежавал цялото материално право. Предявени са и положителни установителни искове за признаване за установено, че всяка от ищците притежава собствеността върху 1/25 ид.част от двата имота, както и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК досежно КНА от 1994 г. Исканията (с изключение на тези по иска за делба и по чл. 76 ЗН) са заявени срещу всички посочени в титулната част на исковата молба ответници – четиринадесетте сънаследници на ищците, съпругите на ответниците Р. В. З. и З. В. З. (Р. Л. З. и Р. К. З.), ипотекарния кредитор [фирма] и двамата купувачи от проведените две принудителни изпълнения – Г. И. С. и Г. Б. Г..
С разпореждане от 24.03.2015 г. СРС, 69 състав е приел, че исковата молба е нередовна в частите, с които са предявени иска за делба (изискано е ищците да посочат правното основание за възникване на съсобственост, както и периода, в който страните по иска са упражнявали фактическа власт върху имотите – т. 1 от разпореждането); иска за нищожност на саморъчното завещание, съставено от З. Н. И. в полза на ответника З. В. З. (изискано е ищците да обосноват правния интерес от предявяване на иска срещу ответниците, различни от З. В. З. – т. 2 от разпореждането; както и да изложат фактически обстоятелства, въз основа на които претендират, че завещанието е нищожно – т. 3 от разпореждането) и исковете за нищожност на двата договора за ипотеки (изискано е ищците да изложат фактически обстоятелства, въз основа на които претендират, че договорите са нищожни – т. 4 от разпореждането). Указанията са съобщени на процесуалния представител на ищците – адвокат А. Ж., на 09.04.2015 г. Служебно извършената от настоящия състав на съда проверка за наличните по делото документи показа, че между приложените по делото комплекти на преписи от исковата молба и доказателствата към нея се намира Уточнение на исковата молба, заведено в регистратурата на СРС с вх.№ 1037739 от 21.04.2015 г., върху която е отбелязано, че документа е подаден по пощата с пратка рег.№ 1000 02ТКW0 Т от 16.04.2015 г., т.е. в срока по чл. 129, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 62, ал. 2 ГПК. Установи се и наличието на пощенския плик, с който пратката е получена в СРС, като съставът на ВКС прикачи Уточнението и плика към корицата на ч.гр.д.№ 1416/2016 г. на СГС, ІІІ „г” в.о. Несъмнено е, че Уточнението не е взето предвид нито от СРС, 69 състав преди постановяването на разпореждането от 18.10.2016 г., с което е върната исковата молба изцяло, нито от въззивния СГС, който е постановил атакуваното в настоящото производство определение № 4441 от 16.02.2017 г. по в.ч.гр.д.№ 572/2017 г. на СГС, ГО, ІІ „г” състав.
Установените по делото обстоятелства мотивират настоящия състав да приеме, че въззивното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а при условията на чл. 278, ал. 2 ГПК настоящата инстанция следва да постанови отменяване и на потвърденото с него разпореждане на СРС, 69 състав от 18.10.2016 г., като делото следва да бъде върнато на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
На първо място, в нарушение на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 във връзка с ал. 2 ГПК е прието, че е допустимо да се постанови връщане на исковата молба изцяло, включително по отношение на искове, за които не е констатирано да е налице нередовност и не са давани указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК. Освен това, въззивният съд е бил длъжен да упражни контрол върху правилността на дадените от районния съд указания, резултатът от който би показал, че тези по т. 1 от разпореждането от 24.03.2015 г. са необосновани, тъй като основанието за възникване на съсобствеността е посочено ясно в самата искова молба – ищците са поддържали, че старият парцел V-230 от кв. 26 по плана на [населено място] и жилищната сграда в него са придобити при условията на СИО от З. и Й. И. най-късно към 28.08.1987 г., а след смъртта на общите наследодатели собствеността е преминала в патримониумите на наследниците им. Процесуалният закон не предвижда изискване исковата молба да бъде предявявана или приподписвана от лице с юридическо образование, поради което и е незаконосъобразно от ищците да се изисква да посочват правно основание или да дават правна квалификация на претенциите си, а дейността по определяне на приложимото право е функция на съда.
На следващо място, пренебрегването на подаденото по пощата в срока по чл. 129, ал. 1 ГПК уточнение на исковата молба както от първоинстанционния съд, така и от въззивния съд, съставлява грубо нарушение на процесуалните правила, което е се е отразило на правилността на постановените от тях актове. Видно от текста на уточнението ищците са предприели действия в изпълнение на указанията, като са потвърдили обстоятелствата, заявени като правопораждащи съсобствеността (по т. 1), както и са отговорили на указанията по т. 2, 3 и 4 от разпореждането от 24.03.2015 г. Това налага извода, че не е било налице основание за връщане на исковата молба с разпореждането на СРС, 69 състав от 18.10.2016 г., а като го е потвърдил СГС, ІІ „г” състав е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
След връщане на делото, първоинстанционният съд следва да съобрази направените с молбата с вх.№ 1037739 от 21.04.2015 г. уточнения, като при по-нататъшната преценка за редовността и допустимостта на отделните искове следва да процедира в съответствие с дадения в настоящото определение отговор на значимия правен въпрос.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4441 от 16.02.2017 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 572/2017 г. на СГС, ГО, ІІ „г” състав.
ОТМЕНЯВА определение № 4441 от 16.02.2017 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 572/2017 г. на СГС, ГО, ІІ „г” състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯВА разпореждане от 18.10.2016 г. по гр.д.№ 15371/2015 г. по описа на СРС, 69 състав, с което е върната депозираната от С. В. М. и М. В. Т. искова молба с вх.№ 4381 от 23.03.2015 г.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: