О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
С о ф и я, 06 ноември 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в з а к р и т о заседание на 01 н о е м в р и 2012 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
като съобрази становището на прокурора Антони Лаков,
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
ч.н.дело № 1891/2012 година.
Производството е по чл.44, ал.1 от НПК, образувано по повдигнат от Асеновградския районен съд спор за подсъдност на наказателно административен характер дело, образувано по жалба на едноличния търговец Д. П. С. от А. с фирма “Д. С. – К.” със седалище и адрес на управление в А. срещу наказателно постановление № 61870-S013030/24.02.2012 г. на зам.-директора на ТД на НАП-П., с което му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв за допуснато административно нарушение на чл.158 вр.чл.7 ал.1 и 2 от КСО.
Писменото становище на прокурора от Върховната касационна прокуратура е, че Пловдивският районен съд неоснователно оспорва компетентността си да разгледа и реши делото.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното :
С наказателно постановление № 61870-S013030/24.02.2012 г. на зам.-директора на ТД на НАП-П., за нарушение на чл.158 вр.чл.7 ал.1 и 2 от КСО на едноличния търговец Д. П. С. от А. с фирма “Д. С. – К.” със седалище и адрес на управление в А. е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв, на основание чл.355, ал.1 от КСО.
С разпореждане № 1113/25.09.2012 г. по НАХД № 6402/2012 г. съдията-докладчик от Пловдивския районен съд е прекратил производството по делото и го е изпратил за разглеждане и решаване от районен съд-А., позовавайки се на разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗАНН, считайки го за компетентния съд с оглед данните за констатираното нарушение. След постъпването му в този съд е образувано НАХД № 581/2012 г, което с определение от закрито заседание № 173/05.10.2012 г. е прекратено и на основание чл.44 от НПК е изпратено на ВКС за разрешаване на повдигнатия от втория докладчик спор за местната му подсъдност.
Според изложената в обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка за осъществяване на инкриминираното нарушение по чл.158 вр.чл.7 ал.1 и 2 от КСО, същото било извършено от едноличния търговец чрез бездействие – „не е спазил срока за внасяне по сметка на ТД на НАП-П. на дължими осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за м.11.2010 г., а именно до 14.12.2010 г.”, което следвало да стане по сметка на ТД на НАП-П., но според съдията от районен съд-П., внасянето на вноските по неговата сметка могло да стане „например в А., където е адреса на управление на търговеца”, което определяло местната компетентност на районен съд-А..
В случая не се спори между съдилищата, че дължимото действие от ЕТ Д.С. е внасянето на паричното задължение по сметка на компетентната ТД на НАП, а като не е извършено, нарушението е допуснато чрез „бездействие”.
Съгласно чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК, компетентната ТД на НАП за производствата по ДОПК е „териториалната дирекция по постоянен адрес на физическите лица, включително и на едноличните търговци”, а този адрес на допусналия нарушението е в А., което е в района на ТД на НАП-П..
На основание чл.7, ал.7 от КСО, осигурителите внасят по сметка на компетентната ТД на НАП задължителните осигурителни вноски (ЗОВ) чрез „съответните банки, лицензиран пощенски оператор или поделенията им, като ползват единния идентификационен код (ЕИК)”. Самото изпълнение на задължението за плащане (което е „носимо”) е уточнено в Наредбата за реда за внасяне и разпределение на ЗОВ и вноските за фонд „ГВРС” и за събиране на вноските и другите приходи НАП открива в съответния клон на обслужващата банка сметки, като законодателят е определил осигурителите да внасят осигурителните вноски за всеки месец поотделно „чрез прехвърляне от сметките си по съответната сметка”, едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него, а когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, осигурителят внася осигурителните вноски до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
В случая ЕТ Д. С. е следвало да преведе ЗОВ по посочената му сметка на компетентната ТД на НАП-П., според представените по преписката справки. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН, местната подсъдност на делото се определя според района на съда, където е било извършено или довършено деянието (действието или бездействието), чрез което е осъществен съставът на съответното административно нарушение, т.е. чрез не внасяне в законовия срок на ЗОВ по сметката на ТД на НАП-П., което определя местно компетентния съд за произнасяне по жалбата срещу НП за констатираното нарушение, а именно районен съд-П.. Допълнителни аргументи в подкрепа на това становище могат да се почерпят и от съображенията на съдията-докладчик от спорещия съд, развити на плоскостта на чл.84, ал.1 от ЗАНН вр.чл.36, ал.3 от НПК относно подсъдността по местоизвършване на производството пред административно-наказващия орган.
Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛЯ РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ като компетентен да разгледа жалбата на едноличния търговец Д. П. С. от А. с фирма “Д. С. – К.” със седалище и адрес на управление в А. срещу наказателно постановление № 61870-S013030/24.02.2012 г. на зам.-директора на ТД на НАП-П..
ПРЕПИС от настоящето определение да се изпрати за сведение на АСЕНОВГРАДСКИЯ РАЙОНЕН СЪД .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :