2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
С., 07,03,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 29 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274 във вр. чл. 396 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 5300/24.ІХ.10 г. на „О.-Ю.В.” ЕООД – С., подадена против неподлежащото на обжалване определение № 991 на П. апелативен съд, ТК, 3-и с-в от 21.VІІ.2010 г., постановено по ч. т. дело № 712/2010 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на този търговец срещу определение № 47 от 24.ІІІ.2010 г. на Х. ОС по ч. гр. дело № 56/2010 г. – за допускане, на основание чл. 390 ГПК, на обезпечение на бъдещ осъдителен иск на Т. Д. Б. от Д. посредством налагане на запор върху 12 банкови с/ки на д-вото до размер на сумата 50 000 евро.
Оплакванията на търговеца частен касатор са за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, поради това, че не били съобразени от страна на П. апелативен съд при отхвърляне на частната въззивна жалба, както липсата на обезпечителна нужда, така и вероятната неоснователност на бъдещия иск – „с оглед на представените доказателства”.
Върховния касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред П. апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на „О.-Ю.В.” ЕООД – С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Правилно /законосъобразно/ въззивната инстанция е посочила във финалната част на диспозитива на атакуваното определение, че то е съдебен акт, неподлежащ на по-нататъшен инстанционен контрол.
Съгласно задължителното за съдилищата в Р. ТР № 1 от 21 юли 2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2010 г. определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. В тази насока допълнителен аргумент представлява разрешението в последвалия подаването на настоящата недопустима частна касационна жалба ЗИДГПК /ДВ, бр. 100 от 21.ХІІ.2010 г. – в сила от същата дата/, съобразно което чл. 396, ал. 2 in fine ГПК предвижда, че само когато въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС и то само ако са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх. № 5300/24.ІХ.2010 г. на „О.-Ю.В” ЕООД – С., подадена срещу определение № 991 на П. апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 21.VІІ.2010 г. по ч. т. дело № 712/2010 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 29 по описа за 2011 г.