2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
С., 07.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 823/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от ЗК [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Е. Т. от ПАК, срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 2 556 от 21.08.2012 г. по ч. гр. д. № 764/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което се оставя без уважение молбата на жалбоподателя за присъждане на разноски във въззивното производство.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт да му бъдат присъдени направените от него разноски във въззивното производство.
Ответниците по частната жалба – ЗД [фирма] [населено място] и П. А. А. от [населено място] не ангажират становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и след проверка на данните по делото, приема следното:
Производството по гр. д. № 764/2012 г. по описа на Пловдивски окръжен съд е образувано по въззивна жалба от ЗД [фирма] [населено място] срещу решение № 4 707/23.12.2011 г. по гр. д. № 20 785/2010 г. на Районен съд [населено място], с което дружеството е осъдено да заплати застрахователно обезщетение по чл. 213, ал. 1 КЗ в размер на 6 811,75 лв. С отговора си на въззивната жалба от 05.03.2012 г. ищецът ЗК [фирма] [населено място] представя фактура № 257/05.03.2012 г. за сумата от 688 лв., издадена от „Адвокатско дружество И. и Т.” [населено място], представляща разноски за процесуално представителство във възивното производство, включително изготвяне на отговор на въззивната жалба, с искане същите да му бъдат присъдени. В становището си от 17.04.2012 г. частният жалбоподател отново моли да му бъдат присъдени направените от него разноски за въззивното производство, като представя платежно нареждане от 03.04.2012 г. за 2 398 лв., в което като основание за превода изрично е посочен и адвокатския хонорар по фактура № 257/05.03.2012 г., заедно с други фактури, изплатени на 03.04.2012 г. Производството по въззивното дело е прекратено с определение № 1 748/04.06.2012 г., тъй като жалбоподателят не е изпълнил дадените му от съда указания да внесе възнаграждението на назначения по делото особен представител. На 07.06.2012 г. (ответникът по въззивната жалба ) е депозирал молба с вх. № 15 239, с която на основание чл. 248 ГПК моли да му се присъдят претендираните разноски във въззивното производство – 688 лв. адвокатски хонорар. С определение № 2 556 от 21.08.2012 г. Пловдивският окръжен съд (предмет на настоящото производство) оставя без уважение молбата на жалбоподателя по съображения, че не са представени доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение, нито данни за конкретния му размер.
Обжалваното определение е неправилно.
Отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако постановения съдебен акт е в нейна полза. И тъй като отговорността е обективна дължат се реално направените разноски. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Съществува трайно установена съдебна практика, че се присъждат реално направените от страната разноски, като плащането може да бъде удостоверено не само по банков път, но и с разписка за получената сума, както и вписване за извършено плащане в бланката на договора за правна помощ. Видно от представените по делото договор за правна защита и фактура № 257/05.03.2012 г., адвокатският хонорар в размер на 688 лв. за процесуално представителство и отговор на въззивната жалба, е платен изцяло преди постановяване на прекратителното определение от частния жалбоподател с платежно нареждане от 03.04.2012 г., като изрично в него е посочено като основание и посочената фактура. В този смисъл изводите на въззивния съд, че не са представени доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение, нито данни за конкретния му размер, са неоснователни.
При тези данни, настоящият съдебен състав счита, че определението на Пловдивски окръжен съд е неправилно и следва да бъде отменено, а на ответника следва да му бъдат присъдени направените от него съдебни разноски за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 2 556 от 21.08.2012 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 764/2012 г. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗД [фирма], ЕИК[ЕИК] г., със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район Т., ж . к. „И. В.”, [улица], бл. 8 сумата от 688 лв. (шестотин осемдесет и осем лева) – разноски за въззивно производство, представляващи заплатен адвокатски хонорар.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: