3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
София, 07 април 2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Г. частно гражданско дело № 937 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Г. Д., представлявана от адв. В. С., срещу определение № 572/27.04.2015 г. постановено от състав на IV г. о. на ВКС по гр. д. № 1245/2015 г. С обжалвания акт ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение № 16509/25.08.2014 г. по гр. д. № 10139/2012 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № III-91-190/13.12.2011 г. по гр. д. № 2250/2011 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.123, ал.2 СК, във връзка с чл.14, ал.1 от Закона за закрила на детето и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение № 572/27.04.2015 г. на ВКС е незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна.
Ответникът – А. А. Т., чрез пълномощника си адв. С. Т., в представения отговор изразява становище за недопустимост на жалбата, поради което моли същата да бъде оставена без разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е процесуално недопустима, предвид следното:
Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК очертава кръга на подлежащите на обжалване определения – тези, които преграждат по-нататъшното развие на делото и тези, за които законодателят е предвидил изрично такава възможност. Определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК (каквото е обжалваното), не е от категорията на предвидените в чл.274, ал.1 ГПК, поради което същото не подлежи на обжалване. Законодателят не е предвидил изрична възможност за обжалването му, а то не е и преграждащо развитието на делото. С ГПК исковото производство е уредено като триинстанционно. Касационният контрол на въззивните решения обаче е предпоставен от наличието на допълнителни предпоставки за допускането му. Те се изследват в производството по т. нар. предварителна селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК, в което се проверява наличието на предпоставките по чл. 280 от ГПК. С постановяване на определението по чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване, ВКС констатира липсата на установените от законодателя условия за това. Определението не прегражда развитието на делото, а е акт, с който се извършва преценка относно допустимостта на обжалването пред третата инстанция, която е предвидена и уредена като факултативна. Изводът за необжалваемост на определението по чл. 288 ГПК произтича и от нормата на чл.296 ГПК, сочеща момента на влизане в сила на решенията. Разпоредбите на чл.296, т.2 и т.3 разграничават хипотезите на влизане в сила на въззивното решение – когато срещу него е подадена касационна жалба, но производството по нея е прекратено и когато не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 288 ГПК, респ. касационната жалба не е уважена. Разграничението при двете хипотези е предвидената обжалваемост на определението за прекратяване /от влизането му в сила/ в първата хипотеза, докато при втората, недопускането до разглеждане като основание за влизане в сила на въззивното решение е равнопоставено и съизмеримо с неуважаването на касационната жалба.
Предвид изложеното, подадената частна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран така, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на М. Г. Д. срещу определение № 572/27.04.2015 г. постановено по гр. д. № 1245/2015 г., на IV г. о. на ВКС и прекратява производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.