О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
гр. София, 08.04.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 10 март, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2275/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. Стара З. срещу решение №125 от 28.03.13 г. на Старозагорсия окръжен съд по.т.д. №1418/2013 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение, постановено на 11.07.2012 г.по гр.д. № 4333/2012 г. на РС-Ст.З., с което е уважен искът по чл.422 ГПК на [фирма]-гр. София срещу касатора за признаване за установено съществуването на вземане на ищеца срещу ответника в размер на 25 000 лева основано на запис на заповед, изд. на 18.08.2009 г., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.9 ГПК.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са разрешени в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК.Претендира присъждане на разноски в настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответното дружество се е задължило към ищеца в качеството си на поръчител /договор от 04.4.2008 г./ на задължението на И. Г. П. в качеството на лизингополучател по договор за лизинг сключен на същата дата с ищеца В. Л. Е.-София като лизингодател. С анекс от 18.08.2008 г. към договора за поръчителство изрично е уговорено, че за обезпечаването на задълженията на ответника –поръчител се издава запис на заповед, а ценната книга е издадена на същата дата,на която е подписан и посочения анекс. От така установените факти за решаващия съдебен състав е произтекъл изводът, че ответното дружество е издало записа на заповед като гаранция за изпълнение на задълженията му към ищеца-лизингодател основани на договор за поръчителство с предмет обезпечаване изпълнението на задълженията за плащане на лизингови вноски по договора за лизинг с ищеца за периода на действие на този договор. При положение, че не се установява лизингополучателят да е изпълнил тези свои задължения, то поръчителят следва да отговаря солидарно с лизингополучателя и тази негова отговорност по каузалното правоотношение е гарантирана с издаването на процесния запис на заповед, с оглед на което и искът основан на тази ценна книга след издаването преди това на заповед за незабавно изпълнение по чл.417,т.9 ГПК се явява основателен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи един единствен правен въпрос: може ли да се задължава едно лице о запис на заповед, без последният да е обвързан с каузална сделка.
По въпроса е налице задължителна практика на ВКС- ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 18.06.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2013 Г., ОСГТК НА ВКС . В т. 17 на това ТР ясно е застъпено становището на ОС на двете колегии,че когато в предмета на спора по иска по чл.422 ал.1 ГПК във връзка с издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед-чл. 417 т.9 ГПК по инициатива на една от страните е въведено каузално правоотношение, то страната, която го е въвела следва да го докаже. В случая, видно от изложеното по-горе,това е направено успешно и съдът се е произнесъл с обжалваното решение по съществуването на спорното право именно като е обсъдил и каузалното правоотношение във връзка,с което е издадена ценната книга, въз основа на която е издадена и заповед за незабавно изпълнение а основание чл.417,т.9 ГПК. Следователно по въпроса липсва противоречие на обжалвания въззивен акт със задължителна практика на ВКС, т.е. не е налице основание за допускане до касация,съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК и не следва а се допуска касационно обжалване. Разноски в полза на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат,тъй като към отговора на същата липсват каквито и да е доказателства за направени такива.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №125 от 28.03.13 г. на Старозагорския окръжен съд по.т.д. №1418/2013 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.