О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
София, 08.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………….………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т.. д. № 179 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК /във вр. чл. 130 ГПК/ и се развива едностранно.
Образувано е по частната жалба /погрешно означена още и като „касационна”/ с вх. № 619/17.І.2019 г. на Л. И. Г. от София, подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 687 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 11.ХІІ.2018 г., постановено по ч. т. дело № 2909/2018 г., с което – като процесуално недопустима – е била оставена без разглеждане частната й касационна жалба против определение № 17243/9.VІІІ.2018 г. на Софийския градски съд, ГК, с-в І-3, по ч. гр. дело № 6605/2018 г.: за отхвърляне на частната й жалба срещу определение № 386447/17.ІV.2018 г. на СРС, ГО, 90-и с-в, по гр. дело № 7721/2018 г. за прекратяване на исковото производство по същото на основание чл. 130 ГПК /при извършена констатация за „недопустимост на исковете”, предявени в условията на обективно съединяване срещу ответната „Банка ДСК” ЕАД-София, чиито цени са били: 5 696.38 лв., 1 080.40 лв., 646 лв. и 734.08 лв./.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното прекратително определение на ВКС, частната жалбоподателка Л. Ив. Г. претендира отменяването му с довод, че предявените от нея осъдителни искове срещу ответната „Банка ДСК” ЕАД били с предмет „неоснователно обогатяване, изпълнение поради грешка и неоснователно обогатяване” – независимо от това, че сключен договор за поръчителство бил „в основата на развитието на взаимоотношенията” между нея и кредитната институция.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно касационно пр-во по чл. 274, ал. 3 ГПК, настоящата частна жалба на Л. И. Г. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната касационна жалба на Г. срещу въззивното определение на СГС, потвърждаващо прекратяване на първоинстанционното исково производство пред СРС на основание чл. 130 ГПК, предходният тричленен състав на ВКС е приел, че делото, по което е било постановено първоинстанционното прекратително определение по чл. 130 ГПК, имало характера на търговско: защото „претенциите на ищцата са породени от правоотношение, възникнало по повод договор за банков кредит, който е една от абсолютните банкови сделки (чл. 1, т. 7 ТЗ)”, но и понеже „процесният договор за поръчителство също се явява търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, доколкото е сключен от ответната банка във връзка с упражняваното от нея занятие”.
Тези решаващи правни изводи на предходния тричленен състав на ВКС, обусловили в крайна сметка приложението на разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК към конкретния случай, са правилни /законосъобразни/ и затова ще следва да бъдат споделени.
Данните по делото са били в насока, че ответната по исковете на настоящата частна жалбоподателка кредитна институция е отпуснала на трето лице /В. Д. К./ „кредит за текущо потребление” в размер на сумата от 5 100 лв. по договор от 18.VІІ.2003 г., докато Г. е поръчителствата по същия на основание сключен предишния ден между нея и банката договор за поръчителство. Ето защо, обективно съединените осъдителни искови претенции на Г. срещу „Банка ДСК” ЕАД с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и съответно – по чл. 45 ЗЗД, се основават на тезата й за нищожност единствено на процесния договор за поръчителство от 17.VІІ.2003 г.: „поради липса /невъзможен/ предмет, доколкото не е било възникнало облигационно взаимоотношение между В. К. и „Банка ДСК” ЕАД към датата на сключване на договора за поръчителство”. Несъмнено е, че банката сключва договор за поръчителство с Г. във връзка с упражняваното от нея занятие /като кредитна институция/, а съгласно чл. 287 ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон. Неприложимо по аналогия към процесния случай е правилото на чл. 318, ал. 2 ТЗ за продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице. Следователно всички облигационни претенции на настоящата частна жалбоподателка срещу ответната банка се базират върху установяването, че договорът за поръчителство, сключен помежду им на 17.VІІ.2003 г. точно като търговска сделка по см. на чл. 287 ТЗ, е нищожен в хипотезата по чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД: невъзможен предмет.
В заключение, съгласно чл. 365 ГПК, т. 1 ГПК, характер на търговско дело има всеки спор по „искове с предмет право или правно отношение, породени или отнасящи се до търговска сделка, включително сключването и действителността й”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 687 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 11.ХІІ.2018 г., постановено по ч. т. дело № 2909/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2