O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
София, 22.02.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1227 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 10246/24.07.2009 година, заявена от С. А. П., Т. А. М. , С. А. К. , В. А. Ч., Л. И. П., И. Д. П. , В. Д. П. , С. Х. С. и Е. Х. С. чрез адв. В срещу въззивно Решение Nо IV-54 от 12.06.2009 година по гр. в.. д.Nо 86/2009 год. на Бургаския окръжен съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение се поддържат 1./ с оглед на неправилното тълкуване на §4 от ПП на ЗС касаещ изтичане на давностен срок , започнал да тече от момента на завладяване на имота, в случая от 1948 година и изтичащ след влизане в сила на ЗС при приложение на новия закон- т.е. към дата 1958 г.; 2,/ за допуснато нарушение по приложението на чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ / ДВ. бр. 107/1997 г. в сила от 2.11.1997 г./ и на чл. 10 ал.1 ЗСПЗЗ за приложимостта на реституционните закон в контекста на отказът да се признаят права да бъде възстановена собственост на процесните земеделски земи по реда на чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ, както и 3./ неправилното приложение на разпоредбата на §6 ал.1 от ПЗР на ЗППОбП- отм. и чл. 17а ЗППДОбП/ отм./
С изложението по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се обосновава с довода, че материално-правният въпрос за тълкуването на §4 от ПП на ЗС в смисъл, че давностният срок , започва да тече от момента на завладяване на имота, и ако това е станало при действието на стария закон , то след влизане в сила на ЗС, по силата на посоченото правило, следва че този срок е изтекъл към датата на влизане в сила на закона ,, ако 10 годишния / по благоприятен срок / вече е изтекъл, а не изтича към 16.11.1961 година, се разрешава противоречиво от съдилищата, като се цитира Решение Nо 1036 от 3.12.2008 година по гр.д. Nо 3160/2007 година на IV отд. ВКС и Решение Nо 1378 от 05.12.2008 година по гр.д. Nо 4684/2007 година на ВКС-IV отд.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се обосновава с тезата , че със въпросите: при какви условия и как се съотнасят реституционните хипотези на чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ и на ЗСПЗЗ и подвъпросите при преценка на кой от двата закона следва да се изследват предпоставките за възстановяване на собствеността, ако отнемането на имотът като земеделска земя за нуждите на държавата е извършено вследствие на процедура, започнала преди предполагаемото му внасяне в ТКЗС и обобществяването му,отнемането част ли е от фактическия състав на реституцията по ЗСПЗЗ,/ или е достатъчно да се докаже само земеделския характер на земята, се засягат основни проблеми на реституцията на отнета собственост на гражданите, подлежаща на възстановяване и с оглед на конкретната хипотеза ,поради което произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона , уеднаквяване на практиката и развитие на правото.
В срока по чл.287ал.1 ГПК е подаден писмен отговор ответника „К”АД гр. Н. чрез адв. М. Д. оспорва допустимостта на касационното обжалване подробни съображения и приложение на съдебна практика в обратен смисъл на изложените с приложението основания за допустимост. Поддържа се , че след като основният мотив на въззивния съд да се отхвърли иска е приложимостта на параграф 6 ал.1 от ЗППДОбП/ отм./ , то поставените въпроси не са от значение за спора и тяхното тълкуване по делото не би могло да обуслови различен правен резултата от постановения.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискванията за спазване срока по чл. 283 ГПК и наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при посочената оценка на предмета на равандикационния иск от 14 932 лв.
Производството по чл. 108 ЗС е инициирано от наследниците на А. Д. П. , бивш жител на с. С., починал през 1976 година, с твърдението, че същите са собственици по наследство на имот/ бадемова градина/ с площ от 14 590 кв.м., имот пл. Nо 40 в м.”Ю”, землището на гр. Н. по КП на крайбрежието на града от 1956-1957 година, при граници- от север-път и останалите три посочи, терен стопанисван от „М”, сочейки като основание за придобиване правото на собственост, придобивна давност от 1948 година, изтекла до внасяне на имота в блок на ТКЗС. Признаване правото на собственост е поддържано на основание чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ/ редакция ДВ. Бр.107/1997 г./ с твърдението , че имота не в включван в блок на ТКЗС, отнет е без законно основание , поради непроведена процедура по отчуждаването му.
С въззивното решение , окръжният съд е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърлените искове , приемайки , че претендирания имот- бадемова градина е бил включен в блок на ТКЗС, касае се до земеделски имот, чиято реституция следва да се извърши по ЗСПЗЗ , но е налице влязло в сила решение по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ с което искът е отхвърлен, това обстоятелство изключва приложението на чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ , тъй като последващото одържавяване касае кооперативна собственост. В изложените мотиви , въззивният съд е приел, че дори да би бил приложим чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ, то е приложима разпоредбата на §6 ал.1 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ , уреждащ хипотезите при контрадикторните права на собственост на рестититуентите по ЗВСОНИ и лицата по приватизационната сделка.
При данните по делото настоящият състав на ВКС намира , че в конкретния случай не е налице релевираното основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК .
За да са налице предпоставките за селекция по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, като основание за допустимост на касационното обжалване, законодателят предполага противоречиви съдебни разрешения по приложението на една и съща паравана норма. Необходимо е да са налице сходни от гл.т. на факти казуси, идентичност на заявеното правно основание и приложение на закона/ материален или процесуален /по конкретен въпрос, разрешен в рамките на предмета на спора , в противоположен смисъл .
Поставеният с касационната жалба материално-правният въпрос за тълкуването на §4 от ПП на ЗС от гл.т.на по благоприятен давностен срок ,в хипотезите , когато същият е започнал да тече от момента на завладяване на имота при действието на отменения ЗД/ Закон за давността / , то след влизане в сила на ЗС, по силата на посоченото правило, следва че този срок е изтекъл към датата на влизане в сила на закона ,, ако 10 годишния , по- кратък срок по ЗС, а не изтича към 16.11.1961 година, не се разрешава противоречиво от съдилищата. Цитираните Решение Nо 1036 от 3.12.2008 година по гр.д. Nо 3160/2007 година на IV отд. ВКС, с което е прието , че приложима в хипотеза на давностен срок / придобивна давност/ започнал да тече преди влизане в сила на ЗС при действието на чл. 34 от Закон за давността / отм./ е новото правило в смисъл , че се прилага давностният десетгодишен срок по ЗС, считано от датата на влизане в сила на закона и разрешение, дадено с Решение Nо 1378 от 05.12.2008 година по гр.д. Nо 4684/2007 година на ВКС-IV отд., с което се приема , че ако от момента на завладяване на имота , при действието на ЗД до влизане в сила на ЗС са изминали 10 години, то при приложение на правилото на § 4 от ПП на ЗС , давностният срок е изтекъл , на пръв прочит обуславят противоречие досежно приложението на материалния закон. Противоречивото приложение на закона предполага трайно установени колебания по приложението на конкретна правна норма . Едно решение , постановено в отклонение на утвърден начин на прилагане на правната норма на § 4 ПП от ЗС не може да се възприеме като основание, налагащо произнасяне от касационния съд в рамките на предвидените правомощия по чл. 291 ГПК за уеднаквяване на практика. Инцидентното отстъпление от установения начин на тълкуване на правна норма , доколкото от мотивите на Решение Nо 1378/ 2008 г. може да се извлече такъв извод , не обуславя „противоречиво „ според см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, в смисъл на повтарящи действие , разрешение на поставения въпрос от съдилищата.
Настоящият състав на ВКС намира , че в конкретния случай не е налице и релевираното основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се обосновава с тезата , че със въпросите: при какви условия и как се съотнасят реституционните хипотези на чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ и на ЗСПЗЗ и подвъпросите при преценка на кой от двата закона следва да се изследват предпоставките за възстановяване на собствеността, ако отнемането на имотът като земеделска земя за нуждите на държавата е извършено вследствие на процедура, започнала преди предполагаемото му внасяне в ТКЗС и обобществяването му, отнемането част ли е от фактическия състав на реституцията по ЗСПЗЗ или е достатъчно да се докаже само земеделския характер на земята, се засягат основни проблеми на реституцията на отнета собственост на гражданите, подлежаща на възстановяване и с оглед на конкретната хипотеза ,поради което произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона , уеднаквяване на практиката и развитие на правото.
За да бъде допуснато касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по повод конкретен, поставен от касатора материално-правен въпрос, законодателят предпоставя наред с коректната формулировка на въпроса и законови разпоредби,/ касаещи приложението на правни норми, регулиращи поставения въпрос/,по които ,поради новостта им липсва съдебна практика или липса на такива, които да ги регулират,които обстоятелства налагат произнасяне от ВКС, което би довело до развитие на правото от гл.т. на установяване на насоката по приложение на закона.
Доводите на касаторите , че липсва единство при тълкуване на предпоставките за възстановяване на собствеността, в случай когато „два реституционни закона се конкурират”, имайки предвид чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ/ редакция ДВ. Бр.107/1997 година / и ЗСПЗЗ са неоснователни. И двата реституционни закона не са нови, и двата закона очертавап приложното си поле и възможните хипотези, при които всеки един от законите намира приложение.в тази насока защитата на касаторите не отрича , че „има решения , с който се приема , че и земеделският характер на земята изключва приложимостта на чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ, реституцията се извършва само по реда на ЗСПЗЗ. Цитираното Решение Nо 1444/2007 година по гр.д. Nо 265/2007 година на V отд. ВКС, като пример „за по широкото приложение на разпоредите на ЗВСОНИ” е неточно посочено, тъй като от мотивите на решението е видно , че се касае до одържавяване на имот, за който не се поддържа да е бил със земеделски характер към момента на завземането му на основание РМС от 21.01.1956 година.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 10246/24.07.2009 година, заявена от С. А. П., Т. А. М. , С. А. К. , В. А. Ч., Л. И. П., И. Д. П. , В. Д. П. , С. Х. С. и Е. Х. С. чрез адв. В срещу въззивно Решение Nо IV-54 от 12.06.2009 година по гр. в.. д.Nо 86/2009 год. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :