О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 171
София, 06.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 262/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от В. Н. С., чрез процесуалния й представител адв. З от САС срещу решение от 09.08.2008 по гр. д. № 2570/2007 г. на Софийски градски съд, ІІг отд. съд, с което е признато за установено по иск на Ч. Н. Е. от гр. С., че правото на ползване върху недвижим имот ап. № 53, в бл.10 в ж. к. Стрелбище, гр. С., което касаторката е запазила за себе си при продажба на апартамента в полза на ищеца с нот. акт № 12, т. ІІІ, н. д. № 458/1999 г., е прекратено поради неупражняването му в продължение на повече пет години на основание чл. 59, ал. 3 ЗС. Развит е довод за неправилно прилагане на материалния закон, а като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение в изложението към касационната жалба не е направено позоваване на нито едно от основанията по чл. 280, ал.1 ГПК. В него отново са развити доводите, изложени в касационната жалба за наличие на основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация намира същата за неоснователна и поддържа, че не са въведени от касатора и не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
По допускането на касационото обжалване Върховният касационен съд намира, че не са въведени и не са налице предвидените в закона предпоставки за това, поради следното:
Въззивният съд с обжалваното решение е отменил първоинстанционното по гр. д. № 9073/05 г. на СРС и е постановил друго, с което е уважил предявения от Ч. Е. срещу В. С. вещен иск за установяване, че запазеното от касаторката пожизнено право на ползване върху описания апартамент е прекратено поради неупражняването му в срок по-дълъг от пет години.
От фактическа страна е приел за установено, че ищецът е закупил апартамента от касаторката на 26.10.1999 г. В договора за продажба е уговорено, че продавачката С. и В. С. , нейн съпруг и пълномощник при сключване на договора, си запазват пожизнено правото на ползване върху апартамента. Ищецът е поддържал, че В. С. е починал, поради което учреденото в негова полза право на ползване е прекратено, а от страна на касаторката то не е упражнявано от продажбата на имота до предявяване на иска, тъй като същата живее извън България. С писмени доказателства е установено, че на 17.04.2001 г. касаторката е регистрирала нов постоянен адрес в гр. С. на ул. “Л” (“У”) № 17а. С гласни доказателства е установено, че след закупуване на жилището ищецът е живял в него, след което е заминал в САЩ. Преди заминаването му е отдал апартамента под наем и възложил на свидетеля Ч да се грижи за имота и окаже съдействие на наемателите в случай на нужда. След завръщането му от САЩ ищецът е направил ремонт в имота. Свидетелят К. , който живее в апартамента над този на ищеца, също установява, че не е виждал касаторката да живее в апартамента, не я познава, и че му е известно, че имотът е ползван от наематели на ищеца, от които той е събирал такси за обслужване на общите части на блока.
Въз основа на така установените факти съдът е приел, че правото на ползване, което касаторката си е запазила пожизнено, е прекратено поради неупражняването му в продължение на повече от пет години.
Същественият материалноправен въпрос: прекратява ли се правото на ползване поради неупражняването му, е разрешен в съответствие със закона. Така предвидената правна възможност се прилага по отношение на безсрочното право на ползване и това, че то е уговорено като пожизнено, не изключва приложението на нормата на чл. 59, ал. 3 ЗЗД.
В касационната жалба не се излагат и обосноваван основания за допускане на решението до касационно обжалване, поради което не е налице предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане до касационно разглеждане на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.08.2008 по гр. д. № 2570/2007 г. на Софийски градски съд, ІІг отд. съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.