О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
гр. София, 30.12.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІV гражданско отделение, в закрито заседание на …………….. декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3534 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 118 от 22.04.2008 г. по гр. д. № 1764/2006 год. на Софийски градски съд е оставено в сила първоинстанционното решение от 12.01.2006 год. по гр. д. № 3666/2005 год. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Е. Т. Р., Ц. Н. Р. , П. Б. В. и И. А. К. срещу Н. И. Г. и К. Н. Г. искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността поради невъзможен предмет на договора за продажба от 20.12.97 год., сключен с нот. акт № 124/97 год. между ответниците и „Т” ООД на недвижим имот, изграден в груб строеж и представляващ офис № 4, находящ се на първи жилищен етаж в жилищна сграда на бул. „Т” № 3* подробно описан в решението по площ и граници.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба от ищците, чрез пълномощника им адв. Ал. П. , с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
За да се допусне до разглеждане касационната жалба, подадена след 1.03.2008 год., е необходимо с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и той да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1 ГПК, както и решението да е по дело с обжалваем интерес до 1 000 лв.- чл. 280, ал. 2 ГПК. Наличието на горните предпоставки се обосновава от касатора, като в случая жалбоподателите се позовават на наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и т. 3 ГПК. Представени са решения на Софийски районен съд и Софийски градски съд, в които въпросът за наличие на годен обект в жилищна сграда, като предмет на вещно право, е решаван противоречиво с оглед необходимостта от определената степен на завършеност на цялата сграда, а не на отделния обект в нея. Позовават се и на съдебна практика на Върховния съд, цитирана в изложението към касационната жалба. Касаторите считат и, че касационното разглеждане на настоящия спор ще е от значение за точното прилагане на закона с оглед създаване на единна практика относно понятието „груб строеж” в периода до установяване на легалното му определение със ЗУТ.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор по жалбата от ответниците, които оспорват допустимостта на касационното обжалване на решението поради липсата на предпоставките по чл. 280 ГПК, евентуално оспорват същата по същество.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Както в самата касационна жалба, така и в изложението към нея, касаторите обосновават наличието на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поддържайки, че изводите на въззивния съд по въпроса за действителността на договора за покупко-продажба с оглед съществувнето към момента на сключването му на годен обект на разпоредителната сделка, противоречат на съдебната практика и такава е приложена. Съдът е приел, че от значение за спора е дали към момента на сключване на договора между ответниците учреденото в полза на дружеството – продавач право на строеж е било реализирано относно имота, предмет на договора – офис № 4, а не на цялата сграда изобщо. Тъй като към този момент не е съществувало нормативно изискване за съставяне на официални документи за изграждане на отделните обекти в сградата, съдът е кредитирал събраните свидетелски показания, установяващи факта на изграждането на процесния офис в груб строеж към момента на разпоредителната сделка. Кредитирал е и представения констативен акт от 30.07.97 год. и заключение на техническа експертиза, данните в които били в същия смисъл, поради което и направил извода, че имотът, предмет на продажбата е съществувал като годен обект и сключения договор е действителен.
Изходът на спора за действителността на договора за покупко-продажба зависи от наличието или липсата на годен обект, като предмет на разпореждането, поради което и това е същественият материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл. Тъй като продаденият офис представлява отделен обект в шестетажна сграда, възниква въпросът дали с изграждането на цялата сграда в състояние на груб строеж възникват отделните обекти в нея или е достатъчно изграждането на всеки от тях поотделно в това състояние, за да е валидно разпореждането с тях. По този въпрос действително в представените решения отделните състави на СРС и СГС са се произнесли противоречиво, но не са налице данни същите да са влезли в сила, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на настоящето въззивно решение. За да е налице то, законодателят предвижда противоречиво решаване на съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, т. е. представяне на влезли в сила други съдебни решения, постановени от други съдилища, с които е дадено различно тълкуване и различно прилагане на една и съща разпоредба от закона, което в случая не е налице с оглед възможността по реда на обжалването на представените решения изходът на спора по тях да бъде различен. При осъществена служебна справка се констатира, че единствено приложеното решение от 1.08.2007 год. по гр. д. № 3686/2006 год. на СГС е влязло в сила с постановяване на касационното решение от 11.11.2008 год. по гр. д. № 6022/2005 год. на ВКС, но това обстоятелство не променя направения извод за липса на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. С това влязло в сила решение съдът е уважил предявените установителни искове за собственост на дворното място и на построения върху него обект – офис № 5, по приращение, като не се е произнесъл по съществения за настоящето производство въпрос поради липсата на такъв спор. Затова и не може да се приеме, че е налице противоречиво решаване на този въпрос, което да обоснове допускане до касационно разглеждане на обжалваното въззивно решение.
Касаторите са тези, които имат интерес спорът им да бъде допуснат до касационно разглеждане чрез обосноваване на противоречивите му разрешения, поради което и следва да представят противоречивата съдебна практика, а не само същата да бъде цитирана, както е в случая с цитиране на решения на ВС, които не са представени към жалбата.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поддържано от касаторите в изложението към жалбата, тъй като същото предпоставя липса на съдебна практика или такава, която е непълна или неясна. При положение, че се поддържа наличието на цитирана съдебна практика към момента на сключване на договора, то доводът им е неоснователен, а легализирането на понятието „груб строеж” в ПЗР на ЗУТ не предполага тълкуването му към предходен момент, както неоснователно се поддържа.
Поради изложените съображения за липса на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІV гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 118 от 22.04.2008 год. по гр. д. № 1764/2006 год. по описа на Софийски градски съд по подадената касационна жалба срещу него.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: