3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
гр.София,
10.04.2019 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч. гр.д. №1418 описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение от 14.01.2019г. по гр.д.№6293/2018г. на АС София, с което е оставена без разглеждане частна жалба /искане/ вх. № 19837/12.11.2018г по описа на АС София на Р. Й. К. срещу разпореждане от 25.10.2018г., постановено по гр.д. № 13846/2018г. на Софийски градски съд.
Частният жалбоподател – Р. Й. К., чрез процесуалния сипредставител поддържа доводи за неправилност на определението и моли да бъде отменено, като часната касационна жалба бъде разгледана по същество.
Ответникът „ХипоКредит” АД в писмено становище, чрез процесуалние си представител поддържа, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
По частна жалба/искане/ на Р. Й. – вх.№19837/12.11.2018г по описа на АС София срещу разпореждане от 25.10.2018г., постановено по гр.д.№13846/2018г. на Софийски градски съд, с което на основание чл.129, ал.2 ГПК е оставена без движение исковата молба с указания до ищеца за отстраняване на констатирани нередовности, подробно посочени в разпореждането, е образувано ч.гр.д.№6293/2018г. на АС София.
Въззивният съд е приел, че частната жалба е подадена е от надлежна страна, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Изложени са съображения за това, че разпореждането на съда по чл.129, ал.2 ГПК, с което исковата молба е оставена без движение, не може да бъде обект на самостоятелен инстанционен контрол, тъй като: не е преграждащо за развитието на делото и няма изрична позитивна законова разпоредба, предвиждаща неговото обжалване, поради което не попада сред категорията определения по чл.274, ал.1, т.1 ГПК и чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Посочено е, че правилността на същото ще бъде преценена в случай на обжалване на последващо определение за връщане на исковата молба, респективно за прекратяване на производството, като съдът се е позовал на практика на ВКС- определение № 632/10.11.2014г. на ВКС по ч.гр.д.№ 5763/2014г., I г.о., ГК и определение № 359/31.07.2018г. на ВКС по гр.д.№ 2739/2018г., IV г. о., ГК и др./
При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че обжалваното определение е правилно.
Правилно Софийският апелативен съд е приел, че разпореждането, с което предявеният от жалбоподателката иск на основание чл.179 ЗЗД, във вр.чл.26 ЗЗД е оставен без движение, не подлежи на обжалване. То не е прекратително по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, нито неговата обжалваемост е изрично предвидена в закона /чл.274, ал.1,т.2 ГПК/, поради което правилността му може да бъде проверявана в производство по чл.129, ал.3 ГПК при евентуално връщане на исковата молба.
Ето защо обжалваното определение, следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение от определение от 14.01.2019г. по гр.д.№6293/2018г. на АС София, с което е оставена без разглеждане частна жалба /искане/ на Р. Й. К. , вх. № 19837/12.11.2018г по описа на АС София , срещу разпореждане от 25.10.2018г., постановено по гр.д. № 13846/2018г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: