3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 172
С., 11.02. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 7 февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1211/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Т. против въззивно решение на С. градски съд от 30.04.2010 год. по гр. дело № 1734/2010 год., с което е потвърдено решение от 17.08.2009 год. по гр. дело № 17180/2008 г. на С. районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя против П. на Република България по чл. 2, т. 2 З. за заплащане на сумата 10 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2 НК по следствено дело № 320/2005 год., което е било прекратено заедно със законна лихва от 30.03.2007 год. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя, като обуславящ изхода на делото и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото материалноправния въпрос – може ли частноправен субект -акционерно дружество с държавно имущество да бъде „ощетено юридическо лице” от престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1, пред.3, алт. 2 НК и зависи ли „стабилитета” за прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство от връчване на постановлението на такъв частноправен субект като предпоставка за възникване отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОЗОВ – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Представена е и съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 2, ал. 1, т. 2 З. и чл. 52 ЗЗД, както и Постановление № 2/09.06.1980 г. по н.д. №2/80г. на Пленума на ВС за обобщаване съдебната практика по някои въпроси на престъпленията по служба и решение по н.д. № 379/94 г. на ВС по приложението на чл. 282 НК и чл. 212 НК, чрез която се поддържа и приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 11 т.2 ГПК.
Ответникът П. на РБ не е представил писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 З., както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос е във връзка с изводите на съда обусловили изхода на делото за отхвърляне на иска на посоченото правно основание и в този смисъл е от значение за изхода на делото.
С обжалваното решение съдът се е позовал на указания дадени в т. 4 на ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, без да е уточнено, от кога следва да се счита за влязъл в сила този прокурорски акт, при липса на разпоредба в този смисъл и в НПК. Съдът сочи, че за този вид прокурорски актове НПК предвижда възможност за обжалване пред съд от лицата посочени в чл. 243, ал. 3 – обвиняемият, пострадалият или негови наследници, или ощетеното юридическо лице, на които следва да се съобщи постановлението за прекратяване. Изхождайки от тази законова уредба, съдът е приел, че основанието за отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 2 З. не може да възникне, ако не е изчерпана възможността за обжалване по реда на чл. 243, ал. 3 НПК на постановлението за прекратяване на наказателното производство, независимо дали това ще се нарече условие за влизане в сила на акта. Според съда това е така, тъй като престъплението, за което е бил обвинен ищеца по чл. 282, ал. 2 НК е резултатно и включва в състава си настъпили значителни вредни последици, в случая по обвинението за такива са посочени вреди в размер на 66202,52 лв., настъпили спрямо [фирма] – клон Т., чиито директор е бил ищецът. Прието е, че в рамките на посоченото обвинение, [фирма] има качеството на ощетено юридически лице по смисъла на чл. 243, ал. 3 НПК, на което постановлението за прекратяване е следвало да се съобщи, каквото изрично разпореждане се съдържа и в самото постановление. Постановлението е било връчено само на ищеца и не се установява да е било връчено на [фирма]. Това е дало основание на съда да приеме, че след като не е изчерпана възможността за неговото обжалване, не е завършен и фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 2 З. за отговорност на държавата за вреди от незаконни актове на правозащитните органи с последица, неоснователност на иска.
По поставеният правен въпрос няма съдебна практика – представената съдебна практика, макар да касае прекратяване на наказателно производство, покрива други фактически състави. Това налага да се допусне касационно обжалване по поставения правен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.04.2010 год. по гр. дело № 1734/2010 год. на С. градски съд.
УКАЗВА на В. Д. Тахчиевв едноседмичен срок от връчване на препис от определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 5 лева и представи вносен документ по делото.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на трето г. о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ