О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
С., 11.06.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 7 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на З. [фирма] против Решение № 441 от 10.10.2012г. по въззивно гр.д. № 494/2012г. на ОС-Враца, с което след частична отмяна на решението на РС Бяла Слатина, е отхвърлен искът по чл.124,ал.1 във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответникът Т. М. Т. дължи на застрахователното дружество, на основание чл.213,ал.1 КЗ, сума над 230.06лв., на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сума над 84.85лв. и разноски над 9.60лв.
С касационната жалба се иска отмяна на решението в частта за отхвърлянето на исковете като неправилно и постановяването на друго за установяване дължимостта, на основание чл.213,ал.1 КЗ, на сумите в заявения размер – 6 587.24лв. главница и 2 429.19лв. мораторна лихва, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 905/2008г. на РС Бяла Слатина.
От насрещната страна Т. М. Т. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва основателността на касационната жалба. Претендират се разноски за производството по представения договор за правна защита и съдействие.
Върховен касационен съд, ТК, състав на Първо т.о., след като прецени допустимостта на касационната жалба, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на инстанционно обжалване съдебен акт.
Обжалваното въззивно решение е постановено при действието на новата редакция на чл.280,ал.2 ГПК, в сила от 21.12.2010г. По силата на изменението са изключени от касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела и до 10 000лв. за търговски дела. Решението на въззивния съд е постановено по иск с цена 6 587.24лв.-изплатено застрахователно обезщетение на собственика на застрахования при ищеца лек автомобил и иск по чл.86,ал.1 ЗЗД с цена 2 429.19лв.- обезщетение за забава за периода 29.05.2006г. до 22.12.2008г.
Претендираното вземане, основано на разпоредбата на чл.213,ал.1 КЗ произтича от търговска сделка по смисъла на чл.286,ал.2 във вр. с чл.1,ал.1,т.6 ТЗ, което определя и характера на образуваното съдебно производство, в рамките на което е постановено въззивно решение по търговско дело по повод спор за парично вземане с цена на иска под 10 000лв.
Съобразно изменението на чл.280,ал.2 ГПК /ДВ бр.100/21.12.2010г., в сила от датата на обнародването/, производството по тези дела е двуинстанционно, като съгласно пар.25 от ПЗР на ЗИДГПК ДВ бр.100/2010г., само висящите производства – т.е. тези, по които касационната жалба е постъпила до 21.12.2010г., се разглеждат по досегашния ред. Настоящата касационна жалба е депозирана на 30.11.2012г. и за разглеждането й е неприложим редът, по който е била разгледана предходна касационна жалба, постъпила във ВКС на 28.12.2009г., по която е било образувано т.д.№ 248/2010г. на ІІ т.о. Настоящото касационно производство не може да бъде довършено по „досегашния ред” по смисъла на пар.25 ПЗР на ЗИДГПК поради въведения нов обективен критерий, ограничаващ достъпа до касационно обжалване. Решението на Врачанския ОС е постановено след влизане в сила на изменението на чл.280,ал.2 ГПК и съдът е следвало да съобрази този факт- т.е. посочването в диспозитива, че то подлежи на обжалване е неправилно. Решението е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му и подадената касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Касаторът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за настоящото производство- договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 15.12.2012г. в размер на 1 000лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.280,ал.2 ГПК, Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на З. [фирма] против Решение № 441 от 10.10.2012г.по в.гр.д. № 494/2012г. на ОС-Враца.
Осъжда З. [фирма] да заплати на Т. М. Т. разноски за настоящото производство 1 000лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговската колегия при ВКС в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.