О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
гр.София, 17.03.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1624 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Випекс“ ООД срещу решение № 279/30.11.2018 г. по в. т. д. № 439/2018 г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 380/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 804/2017 г. на Окръжен съд Варна в частта, с която на основание чл. 422 ГПК е прието за установено по иска на „Интерком Груп“ ООД срещу „Випекс“ ООД, че последното дължи сума в размер на 32 293, 96 лв., съставляваща главница – остатък от продажна цена на експедирани и доставени стоки – метални изделия – по фактури №№ 27492/21.04.2010 г., 27547/23.04.2010 г., 27623/27.04.2010 г., 27796/03.05.2010 г., 27882/10.05.2010 г. и 28097/18.05.2010 г., съгласно споразумение с нотариална заверка на подписите от 01.11.2010 г., рег. № 7927 на нотариус с рег. № 147 на НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2017 г., за които суми е издадена Заповед № 1318/23.02.2017 г. за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 2312/2017 г. на Районен съд Варна – XLI състав.
В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практика на ВКС, както и, че същото следва да бъде допуснато до касация с цел развитие на правото. Отделно от това, същото е очевидно неправилно. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда :
1. „Следвало ли е съдът служебно да установи органното представителство на ответната страна?“
2. „Годно ли е изявлението по чл. 28 от Закона за счетоводството за потвърждаване на счетоводни разчети като такова, прекъсващо погасителната давност, и при какви условия?“
От касатора е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК. Претендира се присъждане на разноски.
От ответника по касация „Випекс“ ООД е депозиран отговор, с който касационната жалба се оспорва като недопустима, евентуално неоснователна. Релевират се доводи относно липсата на предпоставки за допускане на въззивното решение до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционния акт, въззивният съд е приел, че част от предявения от „Интерком груп“ ООД срещу „Випекс” ООД иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 32 293, 96 лв. по общо шест фактури, за която е издадена заповед по чл. 417 ГПК, е основателен. Апелативен съд Варна е отчел липсата на спор относно съществуването на облигационни отношения между страните по делото, произтичащи от договор № НВ № 011/05.01.2009 г., и извършените в негово изпълнение шест продажби, за които са издадени сочените от ищеца фактури, както и наличието на неразплатена част от дължимо възнаграждение на „Интерком груп“ ООД в претендирания размер, за който е издадена заповед за незабавно изпълнение. Въззивният съд е отделил като спорно единствено направеното от ответника възражение за погасяване на заявеното от ищеца вземане по давност, както и противопоставеното му изявление от ищеца, че е налице признание на дълга по смисъла на чл. 116, б. „а” ЗЗД, което прекъсва течението на давностния срок. При анализ на събраните по делото писмени доказателства и тези, събрани чрез заключенията на приетите в хода на производството съдебно техническа и съдебно графическа експертизи, е стигнал до извод, че изявлението на ответника за признание на дълга, извършено чрез изпращане на електронни документи до ищеца от физическото лице Д., е автентично, неманипулирано като съдържание и валидно, доколкото всяко трето лице може да се яви представител на търговско дружество, щом неформално е натоварено с мандатни функции. Направил е извод, че изявленията на Д. са ангажирали „Випекс” ООД, поради което е преценил, че е налице признание на дълга по смисъла на чл. 116, б. „а” ЗЗД, което е юридически факт с последица прекъсване течението на погасителния давностен срок.
Въпросите, по отношение на които се претендира допускане на факултативен касационен контрол, са некоректно зададени без връзка с конкретен материално правен или процесуално правен въпрос, които да са от значение за изхода на конкретното въззивно дело. Ето защо, те не удовлетворяват общия селективен критерий за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно, следва да бъде посочено, че във фазата на селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалвания въззивен акт, съответно не проверява дали въззивният съд правилно е възприел фактическата обстановка по спора или обсъдил събраните по делото доказателства.
Органното представителство на „Випекс“ ООД е без правно значение за преценка на релевантния по делото материално правен въпрос извършено ли е от дружеството признание на съществуващия дълг. Въззивният съд е отговорил на този въпрос утвърдително, съобразявайки факта на въведеното от „Випекс“ ООД изрично признание, че Д. се явява овластено от дружеството лице. Само за пълнота следва да бъде маркирано, доколкото, както беше посочено, първият въпрос не удовлетворява общото условие за достъп до факултативен касационен контрол, че основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК са декларативно посочени при липса на мотивация относно наличието на противоречие с конкретна съдебна практика и необходимост от развитие на правото.
Вторият въпрос също не е коректно зададен, тъй като не кореспондира с установените по делото факти, на които са базирани правните изводи на въззивния съд. В решението си Апелативен съд Варна не е изследвал изявления за потвърждаване на счетоводни разчети по смисъла на чл. 28 от Закона за счетоводството, т. е. наличието на инвентаризационен опис, а разменената между лицето Д. от името на „Випекс” ООД и „Интерком груп” ООД кореспонденция, с която наличието на дълг към „Интерком груп” е потвърдено неколкократно.
Очевидно неправилно е това решение, което страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика. В процесната хипотеза не се установява наличие на сочения допълнителен селективен критерий за достъп до касационен контрол – чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК.
Касационната инстанция намира, че след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, постановено от Апелативен съд Варна.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 279/30.11.2018 г. по в. т. д. № 439/2018 г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 380/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 804/2017 г. на Окръжен съд Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.