Определение №172 от 17.6.2016 по ч.пр. дело №2287/2287 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 172

София, 17.06.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр.д. № 2287/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 53185 от 18.04.2016 г. на Н. И. Ц., чрез процесуалния му представител Б. М. от САК, против определение № 8325 от 01.04.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 3395/2016 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение, с което като е потвърдено определение от 11.02.2016 г. по гр. д. № 76963/2015 г. на Софийския районен съд, 47 състав, е върната исковата молба на жалбоподателя против [фирма] – [населено място] като недопустима. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, частният касатор сочи, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, който са от значение за изхода от делото и са решени са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Поставените въпроси от процесуалното естество са следните: 1/ От какво произтича вземането на ответника – от съдебното решение или от изпълнителния лист, макар и нищожен?; 2/ Ако произтича от изпълнителния лист, макар и привидно, налице ли е сила на присъдено нещо по отношение на предявения от нас отрицателен установителен иск?; 3/ Не се ли създава за пръв път с изпълнителният лист привидно вземане в полза ответника и то не е ли на различно основание от това по което е водено производството по гр.д. № 10427/2010г. на СРС, гр.д. № 46539/2010 г. на СРС; Какъв е реда за защита на ищеца при пропусната възможност да обжалва в срок ИЛ при получаване на призовка за доброволно изпълнение? 4/ Следва ли в ностоящото производство съдът да се произнесе по нищожността на изпълнителния лист и да я прогласи? Позовава се и представя противоречива съдебна практика, както следва: определение № 90 от 15.02.2013 г. по гр.д. № 54/2013 г. на Варненския апелативен съд и решение от 10.11.2015 г. по гр.д. № 10111/2015 г. на Софийския градски съд.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като провери обжалваното определение и обстоятелствата по делото, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК, но е процесуално недопустима.
Касационното обжалване е ограничено от установен от законодателя формален критерий – цената на иска /чл. 280, ал. 2 ГПК/ и от реалните критерии за наличие на основанията за допускане на касационно обжалване, които се проверяват от ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 -3 ГПК/. Според разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лева, са изключени от обхвата на касационния контрол /чл. 280, ал. 2 ГПК/. В случая обжалваното определение, не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по дело, решението по което попада в категорията на изключените от касационен контрол съдебни актове, посочени в чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, тъй като цената на предявените обективно съединени искове е в размер на сумата 3841,78 лева – главница и 736,65 лева – лихва за забава. Според правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК размерът на цената по искове за парични вземания се определя въз основа на търсената сума и тъй като в конкретната хипотеза паричните искове са обективно съединени и предявени с една искова молба, цената се определя върху всеки от тях поотделно. Предвид изложеното, частната касационна жалба, срещу въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение за връщане на исковата молба, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение:

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 53185 от 18.04.2016 г. на Н. И. Ц., чрез процесуалния му представител Б. М. от САК, против определение № 8325 от 01.04.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 3395/2016 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на частният касатор пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top