3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
С., 02,03,2012 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 669/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение № 91 от 24.02.2011г. по т. д.835/10г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по жалбата не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,инкорпорирано в касационната жалба, страната- касатор е заявила, че въззивния съд се е „произнесъл по искане за откриване производство по несъстоятелност на [фирма], който се явявал съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС„ . Изброени са две решения на този съд. Посочено е още, че повдигнатия въпрос касаел „предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност” и се явявал от „ значение за точното прилагане на закона”. Лаконично е посочено, че двете съдебни инстанции, тълкували „ погрешно материалния закон”. Също така лаконично в заключение е посочено, че основанията за касационно обжалване в случая били ”неправилност, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила, изложени по-долу в тяхната последователност”,след което са развити оплакванията за неправилност на съдебното решение, включени в съдържанието на касационната жалба. Други доводи относими към производството по чл.288 ГПК няма развити.
Касаторът не обосновава приложно поле на чл.280, ал.1, т.1-3ГПК, тъй като не е формулирал въпрос- материалноправен, респ. процесуалноправен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде изведен от решаващите изводи на въззивния съд и да обуславя постановения от него резултат.Този въпрос е необходим елемент от фактическия състав на допускане до касационно обжалване на акта на въззивния съд и се определя като общо основание, като липсата му е достатъчно основание да не бъде допуснато до касационно обжалване решението – арг. т.1 ТРОСГТК №1 /09г. С оглед разгледаната дефинитивност на основанието не съставлява такъв въпрос общото очертаване на предмета на производството. Доколкото страната не е сочила правен въпрос, нито е обосновавала различното му разрешаване в приложените решения на ВКС и тъй като тези решения, третират различна фактическа обстановка, предполагат различни правни изводи, то липсата на очертано конкретно противоречие чрез поставянето на правен въпрос води до извод за неустановеност на основание за допускане на касационно обжалване. Така например и в приложените решения №1039/08г. на ВКС,ІІІг.о. и решение №212/03г. на ВКС, Vг.о. не е прието нищо по-различно от приетото от въззивния съд, за това, че при определени условия договорът за наем, макар и нетипична търговска сделка може да бъде такава. В съответствие с този извод въззивния съд е мотивирал, във връзка с направено възражение за нетърговския характер на договора, това, че сделката е търговска, съобразно чл.286, ал.1 ТЗ, тъй като с нея е предоставен за временно ползване магазин,а също така е свързан с упражняваното от търговеца – наемател занятие. Решение №374/06г. на ВКС, І т.о също е ирелевантно спрямо основанието по чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК, тъй като третира наличие на развален комисионен договор във връзка с откриване производство по несъстоятелност, какъвто не е разглеждания случай.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК възпроизведено като текст от касатора/, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване на текста на нормата, нито развитото разбиране по предмета на спор. Доводите на касатора, свързани с оплаквания за неправилност на съдебния акт се квалифицират по чл.281 ГПК/ така определени и от него/ и поради това не обосновават приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 91 от 24.02.2011г. по т. д.835/10г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: