О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
гр. София, 02.05.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 158/2012 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на Б. Х. Т. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Л. Г., против въззивното определение от 24.01.2012 год. по ч. гр. д. № 363/2011 год. на Монтанския окръжен съд. С него е оставена без уважение жалбата му против първоинстанционното определение от 24.10.2011 год. по гр. д. № 302/2009 год. на Ломския районен съд, с което е отказано да бъде конституиран като страна в делбеното производство.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 345 ГПК и принципа за процесуална икономия, с оглед констатираната по делото съсобственост на спорния имот, поради което и с оглед реализиране на правото му на иск за делба следва да бъде конституиран в производството.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отказано да бъде конституиран в делбеното производство настоящият жалбоподател, въззивният съд приел, че между първоначалните страни в производството е допусната делба на дворното място от 240 кв. м. с пл. № * с построените в него сгради с влязло в сила решение. Твърдението на настоящия жалбоподател е за собственост на имот от 217 кв. м., с пл. № *, за които два имота е отреден един общ урегулиран поземлен имот *, поради което и искането му за делбата на общия парцел следва да стане в отделно производство до съставянето на разделителния протокол по настоящето дело.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поставя и въпроси относно допустимостта на конституирането му като страна в делбеното производство, по което е приключила първата фаза относно единия от имотите, включени в общия парцел, относно задължението на съда да следи служебно за участие в делбата на всички съсобственици и за приложението на чл. 345 ГПК. Счита, че същите са решени в обжалваното определение в противоречие с представената съдебна практика.
Настоящият състав намира, че въззивният съд не се е произнесъл по по поставените в изложението правни въпроси, поради което и същите са неотносими към релевантния въпрос за участието на жалбоподателя в производството за делба, приключило с допускането й между първоначалните страни относно единият от имотите, включени в общ парцел, което е висящо във фазата по извършването й. Те не касаят правото му да иска делба на съсобствения УПИ по предвидения в ГПК ред, което не е предмет на настоящия спор. Последният касае встъпването му в делото, след влизане в сила на решението по допускане на делбата между първоначалните страни – В. и Г. Г. за делба на останалия в наследство от майка им недвижим имот – дворно място с площ 240 кв. м., представляващо имот пл. № * в кв. 62 по плана на [населено място] с построените в него сгради, описан в диспозитива на решението от 20.07.2009 год. Въпросът за отреждането по регулация на този имот в съсобствен с трето лице УПИ е относим към извършването на делбата му, а не към правото на собственост и правото да иска делба на парцела, претендирано от жалбоподателя. Поради това и обусловилият извода на въззивния съд въпрос е за допустимостта на встъпването на третото лице в делото, съгласно чл. 218 ГПК, и то след влизане в сила на решението по допускане на делбата на един от имотите в общия парцел, а не поставените от него в изложението въпроси. Поради това и същите като неотносими, а такава е и представената съдебна практика, не могат да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване, поради което и то не следва да се допуска.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение от 24.01.2012 год. по ч. гр. д. № 363/2011 год. на Монтанския окръжен съд, по подадената от Б. Х. Т. от [населено място], чрез адвокат Л. Г., частна касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: